Откакто избухна войната с Иран, най-големият страх на икономистите беше глобален недостиг на петрол. Но дори след като САЩ и Иран възобновиха блокадата на Ормузкия проток, а цената на барела скочи над 80 долара, светът се сблъсква с друг проблем - липсата на достатъчно капацитет на рафинериите, за да се превърне суровият петрол в гориво, пише CNN в свой материал.
Стотиците милиони барели петрол, които през последните седмици напуснаха Персийския залив, дадоха известна свобода на пазара, но сами по себе си не вършат работа - трябва да бъдат рафинирани в бензин, дизел, авиационно гориво, асфалт и пластмаси. А именно рафинериите по света са сериозно ограничени.
Причините са няколко: войната обърка веригите на доставки, Иран атакува десетки рафинерии в Близкия изток, а Украйна на свой ред взриви редица руски енергийни съоръжения. Към това се добавят и екстремните температури, които пречат на процеса на дестилация. Резултатът, по думите на Наташа Канева, ръководител на анализите на суровините в JPMorgan, е че рафинериите в света обработват с 8,4 милиона барела по-малко суров петрол дневно, отколкото преди войната - с 10% по-малко гориво.
"Въпросът вече не е дали петролът ще се върне на пазара, а колко бързо глобалната система на рафинериите може да го преработи", казва тя.
Потокът през Ормузкия проток далеч не се е върнал към нормалното, особено след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че меморандумът за разбирателство между САЩ и Иран е "приключил", а военноморската блокада бе възстановена.
Въпреки това през последните седмици през протока са преминали около 200 милиона барела - достатъчно за 17 дни допълнителни доставки. Проблемът вече не е транспортът, а търсенето: Китай спря рафинирането на около 3 милиона барела дневно, разчитайки на въглищни централи и електромобили, а често изчерпваше и стратегическите си резерви, което задълбочи недостига на гориво в Югоизточна Азия.
Близкоизточните рафинерии - с общ капацитет от 11,7 милиона барела дневно, трудно ще заработят скоро, след като Иран е атакувал 30 от тях по време на войната и няма пълна яснота за мащаба на пораженията.
В същото време САЩ пое ролята на "последна инстанция" за износ на бензин и дизел, но това ограничи собствения ѝ пазар и е една от причините цените на бензина да не паднат толкова рязко, колкото обещаваше Тръмп.
Американският нефтохимически капацитет впрочем е проблем от години - четири рафинерии в Калифорния затвориха през последното десетилетие заради регулации и високи разходи, а последната голяма нова рафинерия в страната е построена през 1977 г.
Най-неподходящият момент за проблеми обаче дойде за Русия - вторият по големина износител на дизел в света. След продължаващи украински удари по рафинериите ѝ, Москва миналата седмица забрани износа на дизел, а вътре в страната се извиха опашки на бензиностанциите и ръст на цените с до 50%.
Изгубеният руски капацитет вече формира една пета от глобалния спад в рафинирането, а фючърсите на дизел са скочили с 20% само за три седмици. Както обобщава Канева, вниманието остава приковано към Ормузкия проток, но ключово за глобалния баланс на горивата може да е случващото се на близо 2000 мили на север.

USD
CHF
GBP