България продължава устойчиво да е с най-ниската минимална заплата в Европейския съюз в номинално изражение, но освен това страни кандидатки я изпреварват както като размер на МРЗ приравнен в евро, така и по покупателната ѝ способност. Това се вижда от актуалните данни за минималните възнаграждения в Европа, разпространени от Евростат.

Ако у нас към юли 2026 г. минималната заплата е 620 евро, ето как стои положението при някои от другите страни от Централна и Източна Европа:

  • Румъния - 825 евро
  • Унгария - 906 евро
  • Латвия - 780 евро
  • Словакия - 915 евро
  • Хърватия - 1050 евро
  • Литва - 1153 евро

"Шампион" на еврозоната е Люксембург с 2771 евро, следват Ирландия - 2391 евро, Германия - 2343 евро, Нидерландия - 2338 евро. Иначе казано, в богатите държави минималната заплата е над 4 пъти над българската.

Европа на две скорости: Докато швейцарец спестява по €5000 на месец, грък получава три пъти по-ниска заплата

Европа на две скорости: Докато швейцарец спестява по €5000 на месец, грък получава три пъти по-ниска заплата

Наемите и ипотеките растат из Стария континент

Сърбия и Северна Македония ни изпреварват

Даже държави извън ЕС - без достъп до голямата част от финансирането и без свободно движение на работната сила, се оказват пред България. В Сърбия минималната заплата е 743 евро, а в Северна Македония - 624 евро.

Още по-значима е разликата, ако погледнем паритета на покупателната способност (PPS) - показател, който показва реалната стойност на дохода спрямо цените в страната. Иначе казано - колко "купува" заплатата.

Там България е на равнище 993 PPS, докато:

  • Северна Македония - 1142 PPS
  • Сърбия - 1094 PPS
  • Черна гора - 1014 PPS

Тоест македонската минимална заплата "купува" с около 15% повече, а сръбската - с около 10% повече от българската. Това означава, че дори ако номиналните стойности изглеждат близки, реалният стандарт на живот на работещите на минимална заплата в тези страни е по-висок.

В еврозоната има две държави с още по-ниска покупателна способност от българската - Латвия и Естония (съответно 938 и 935 PPS). Това обаче са държави с по-висок стандарт, в които получаващите минимални възнаграждения са по-малко като дял от всички работещи, както ще стане ясно и по-долу.

Властта променя формулата за минималната заплата, но не сега
Обновена

Властта променя формулата за минималната заплата, но не сега

Правителството първо замрази минималната заплата на €620, а след часове я „размрази“

Шампиони по работещи на минимална заплата

От данните се вижда, че минималната заплата у нас е 55% от медианните доходи - сходно с Хърватия, Словакия и Унгария. Това би изглеждало като умерено равновесие, ако медианните доходи не бяха толкова ниски.

В страни като Франция, Полша и Португалия минималната заплата достига 67-69% от медианата, но при значително по-високи общи доходи.

Освен това 13% от работещите в България получават под 105% от минималната заплата - най-високият дял в ЕС. В Нидерландия, Испания и Чехия този дял е между 2% и 3%. В Литва са 6%, а в Естония - едва 3,3%.

Минималната заплата в Гърция отново се увеличава и става с 50% по-висока от българската

Минималната заплата в Гърция отново се увеличава и става с 50% по-висока от българската

Това ще доведе до вдигане и на средната заплата в страната

Едно от възможните обяснения защо у нас толкова хора са на минимална заплата е свързано с укриване на доходи, осигуряване на служители при възможно най-ниски осигуровки и така нататък. Освен него обаче е факт, че в някои по-изостанали региони наистина е трудно да си намериш работа, която да не е за заплата около минималната.

Даже и последното да не беше факт и просто масово да не се плащаха осигуровки върху реалния доход, това отново не е добра новина - при заболяване, майчинство, безработица или при пенсиониране след края на активната трудова дейност "икономиите" удрят изключително тежко по тези, които са ги правили.