Рекордно ниските нива на Дунав и продължителните горещини поставиха енергийните системи в Централна и Източна Европа под необичаен натиск. Докато Румъния и Унгария обаче ограничават част от производството на ядрените си мощности заради проблеми с охлаждането, България увеличи сериозно износа си на електроенергия към съседните пазари.
"Такова чудо наистина не съм виждал - достигаме 32 000-33 000 MWh износ на денонощие", коментира директорът на Централното диспечерско управление в ЕСО Димитър Зарчев пред БНР.
По думите му причината е регионалната ситуация след ограничаването на производството в АЕЦ "Пакш" в Унгария и "Черна вода" в Румъния заради критично ниските нива на Дунав. Това е увеличило търсенето на електроенергия от България, като наличният трансграничен капацитет е бил използван максимално.
За страната ни пък ситуацията е своеобразен тест за устойчивостта на системата. А резултатите показват ролята на баланса между базови мощности, възобновяеми източници и системи за съхранение.
Източник: Sunterra RE
"ВЕИ и батериите вече са част от решението"
"Климатичните промени поставят енергийната система под постоянен натиск. В последните седмици България показва, че ВЕИ и батериите представляват голяма част от решението", коментира Никола Газдов, председател на Асоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия (АПСТЕ), пред Money.bg.
По думите му настоящата ситуация показва как промяната в енергийния микс вече има практическо значение. Само преди няколко години големият дял на соларното производство се разглеждаше основно като предизвикателство за балансирането на системата. Днес обаче комбинацията с батерии позволява тази енергия да бъде използвана и в часовете с най-голямо потребление.
АЕЦ "Козлодуй" остава гръбнакът на системата
В създалата се ситуация, АЕЦ "Козлодуй" продължава работа на максималната си мощност от 2000 MW. От Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) коментираха, че централата е проектирана така, че системите за охлаждане да не зависят изцяло от нивото на Дунав. Охлаждането на реакторите и басейните за отработено гориво се извършва чрез независими системи с резервни решения, включително затворени контури и допълнителни водоизточници.
При продължително запазване на ниските водни нива обаче може да се стигне до ограничаване на мощността, ако количествата вода за охлаждане на турбинните кондензатори станат недостатъчни.
Ключовата роля на батериите
Новият елемент в системата са големите батерийни мощности, които през последните месеци навлизат все по-активно.
"Енергийният микс търпи промени и динамика в последните месеци поради влизането на нови технологии, най-вече за съхраняване на електроенергия", коментира инж. Мартин Георгиев, изпълнителен директор на "Електрохолд Трейд пред Bloomberg. По думите му батерийните системи вече осигуряват около 15% от дневното потребление в критични периоди.
Георгиев подчерта, че инсталираните системи за съхранение в България вече достигат около 4000-4500 MW мощност и близо 15 000 MWh капацитет.
Тяхната роля е особено важна при високото производство от соларните централи през деня. Енергията се съхранява и се използва във вечерните часове, когато натоварването на системата е най-голямо.
Как да пренесем този модел и през зимата?
Настоящата ситуация показа на практика потенциала на новия енергиен модел, но не означава, че всички предизвикателства са решени. Според Газдов комбинацията от солари, батерии и конвенционални мощности работи успешно през летните месеци, но за целогодишен баланс е необходимо още нещо.
"За да обхване този модел почти цялата година, е необходимо да добавим 4-5 GW вятърни мощности в следващите 5-6 години", посочва той.
Това обаче според Газдов към момента изглежда доста трудно за реализация, особено на фона на предложените ограничения в Доклада за екологична оценка и Доклада за оценка за степента на въздействие към актуализирания Интегриран национален план "Енергетика и климат" (ИНПЕК 2024).
USD
CHF
GBP
