Модните тенденции може и да се повтарят, но обикновено се случва през десетилетие. Това автоматично изключва ровенето в гардероба с надежда да откриеш любимия си панталон чарлстон и води директно до местните бутици или търговския център.
Навлизането на бързата китайска мода позволи на хората, които не могат да си позволят да отделят 100 евро за официален елек или панталон, да се впишат в новите тенденции... на цената на по-ниското качество и по-кратък "живот" на дрехата, разбира се.
Най-голямо влияние оказа това на тийнейджърите, които все още не са навлезли на пазара на труда, нямат собствени доходи, но следят и искат да подражават на тенденциите в социалните мрежи. От една страна, това води до икономическа загуба за местните предприятия. От друга - изгражда дългогодишни навици за свръхпотребление и неглижиране на качеството за сметка на количеството или определен модел - далеч от екологичните цели на ЕС.
Но изглежда това е на път да се промени.
Според проучване на агенция BluePoint по поръчка на Българската асоциация кръгов текстил (БАКТ) през последните години българите купуват дрехи все по-често.
Изненадващо обаче е, че хората, които възприемат облеклото втора употреба като нормален, разумен и качествен избор, са се увеличили. През последната година 58,1% от анкетираните са купували дрехи втора употреба, а едва 10,8% посочват, че никога не са го правили.
Източник: BluePoint/БАКТ
Позитивно отношение се наблюдава и към компаниите, които развиват този сектор - 77,5% от анкетираните имат положително мнение за тях, което е съществено подобрение спрямо изследването от 2020 година.
Изненадващо, най-активни потребители на дрехи втора употреба се оказват именно младите хора, като почти 2/3 от респондентите на възраст между 18 и 34 години са закупували дрехи втора ръка през последната година. "За младите повторната употреба вече не е инцидентна покупка или търсене на изгодна сделка, а пълноценен канал за пазаруване, който съществува редом с останалите форми на търговия", коментират изследователите.
Източник: BluePoint/БАКТ
Според БАКТ повече от половината потребители на платформи като Temu и Shein смятат, че дрехите втора употреба са по-качествен избор от евтините нови дрехи. Оказва се, че двата модела се конкурират по качество, устойчивост и време за ползване на продукта, а не толкова на база цена.
"Компаниите за повторна употреба трудно могат да се конкурират с дрехи, които се продават за няколко евро. Причината е проста - зад всяка дреха, достигнала до магазина за повторна употреба, стоят събиране, транспортиране, ръчно сортиране на няколко етапа, проверка на качеството и подготовка за нов живот", коментира Сирма Желева - изпълнителен директор на БАКТ.
Съответствие с глобалните цели
Промяната в нагласите на българското население съответстват с Глобалните цели за устойчиво развитие на ООН за отговорно потребление. Въпреки това обаче, от изследователската агенция уточняват, че екологичните мотиви присъстват, но по-скоро допълват вече взетото решение, отколкото го определят.
Ниската цена да продължава да бъде най-силният мотив за покупка на дрехи втора употреба. Веднага след нея се нареждат възможността да се купуват маркови дрехи на достъпна цена, доброто качество на предлаганите артикули и уникални модели, които не се срещат в масовите вериги.
Спрямо данните от 2020 г. може да се каже, че пазарът постепенно се развива от модел, основан предимно на икономията, към модел, в който водеща роля играят качеството, издръжливостта и разумното потребление.
Източник: BluePoint/БАКТ
Проучването показва още, че 78% от българите определят текстилния отпадък като сериозен екологичен проблем, а мнозинството смята, че най-ефективните решения са рециклирането, използването на устойчиви материали и покупката на по-малко, но по-качествени дрехи.
"Обществената чувствителност към темата е висока, но превръщането ѝ в устойчиво поведение изисква не само повече информация, а и достъпни възможности за повторна употреба и разделно събиране на текстил", коментират от Асоциацията.
Проучването на BluePoint и БАКТ показва положителна промяна в потребителските нагласи на българите, които съответстват с екологичните цели на световните организации. Тепърва предстои да се оценят резултатите след въвеждането на 3 евро такса за внос на категория продукти от китайските търговци.
USD
CHF
GBP
