Русия все по-силно разчита на Китай за износа на енергийни суровини и достъпа до външни пазари. Пекин обаче вече сериозно работи върху изграждането на отношения не само с Владимир Путин, но и с представители на руския елит, които могат да определят бъдещето на страната след неговото управление. Това твърди The Wall Street Journal, позовавайки се на разговори с представители на властите в двете държави и независими анализатори.
Според изданието Китай постепенно разширява контактите си извън най-близкото обкръжение на руския президент, като се подготвя за различни сценарии за развитието на властта в Кремъл. В същото време Москва избягва публично да коментира случаи на предполагаем китайски шпионаж и опити за вербуване на руски държавни служители, за да не поставя под риск отношенията между двете страни.
Публикацията очертава по-широка тенденция - войната в Украйна и последвалата изолация на Русия значително са засилили зависимостта й от Китай. Докато преди десетилетие Кремъл и Пекин поддържаха сравнително балансирани отношения, днес според анализаторите именно китайската страна все по-често диктува условията.
Според директора на Центъра "Карнеги" за Русия и Евразия в Берлин Александър Габуев Китай има "историческа възможност да превърне Русия в много по-зависим от себе си партньор". Или иначе казано - в държава, която все повече ще възприема китайския модел като ориентир за собственото си развитие.
Примерът Централна Азия
Един от примерите за променящия се баланс е Централна Азия. По данни на WSJ, след години съпротива Москва вече е склонна да приеме юанът като основна валута в бъдещата банка за развитие на Шанхайската организация за сътрудничество - отстъпка, която преди финансовата изолация на Русия изглеждаше малко вероятна.
В същото време Пекин продължава стриктно да защитава собствените си икономически интереси. Русия остава изолирана от ключови международни финансови институции, в които Китай има водеща роля. В това число Азиатската банка за инфраструктурни инвестиции и Новата банка за развитие на БРИКС.
Най-ясно, според изданието, новото съотношение на силите личи около проекта за газопровода "Силата на Сибир 2". От години Москва се опитва да постигне окончателно споразумение за строителството му, но без успех. Според източници на WSJ китайската страна е поставила условие Русия да доставя природен газ на цени, близки до силно субсидираните вътрешни руски тарифи - искане, което Кремъл трудно може да приеме.
Макар руските власти неколкократно да сигнализираха за напредък по проекта, при последните срещи между Владимир Путин и Си Дзинпин не беше подписано окончателно споразумение за газопровода.
Новите цифри говорят за нов баланс
Икономическите данни също показват променения баланс. Когато Си Дзинпин пое властта през 2013-а, Китай формираше около 1/10 от външната търговия на Русия. Днес този дял е приблизително 4 пъти по-голям. В същото време Русия представлява под 4% от външната търговия на Китай. Съотношение, което поставя Пекин в значително по-силна позиция при двустранните преговори.
Според анализаторите Китай няма особен стимул да ускорява изграждането на нов газопровод. Страната разполага с разнообразни източници на втечнен природен газ, а дългосрочните прогнози сочат, че потреблението на вносен газ вероятно ще достигне своя връх през следващото десетилетие заради ускореното развитие на възобновяемата енергия.
Именно тази комбинация от икономическа зависимост, ограничени алтернативи за Москва и силната позиция на Китай кара все повече експерти да смятат, че отношенията между двете държави вече са навлезли в нов етап. И то такъв, в който Пекин не само диктува условията в икономиката, но и се подготвя за политическото бъдеще на Русия след ерата "Путин".
USD
CHF
GBP
