Наближава 11 март. За някои това е поредният рожден ден, за други - годишнина от сватбата, за трети - очакваното раждане на бъдещото дете, но за най-много хора по света това е датата на една ужасяваща трагедия - аварията в АЕЦ Фукушима в Япония на 11 март, 2011, пише GreenTech.bg.

След този ядрен инцидент Европейският съюз реши да направи нова оценка на нивото на ядрена безопасност във всички атомни електроцентрали в ЕС. Това беше първият път, когато:
• бе разработена обща методология
• всички атомни електроцентрали в ЕС бяха оценени едновременно
• многонационални екипи оценяваха атомните електроцентрали.
Това беше направено в тясно сътрудничество с ENSREG, група от национални органи по безопасността на всички 27 държави-членки.

Какво показаха стрес тестовете?

Основната цел на стрес-тестове бе оценка на безопасността и надеждността на атомните електроцентрали в случай на екстремни природни явления. Това означава най-вече наводнения и земетресения. И двата сценария бяха оценени едновременно. Самолетните катастрофи бяха обхванати дотолкова, доколкото могат да имат същия ефект като цунами и земетресения, което означава прекратяване на нормалното функциите на системите за безопасност и охлаждане.

Тези стрес-тестовете се състояха от три фази. В първата фаза ядрените оператори електроцентрали извършиха самооценка, във втора фаза националните регулатори оцениха тези самооценки и изготвиха доклади по страни. Във фаза 3 тези доклади бяха анализирани от мултинационални екипи в процес на партньорска оценка, организирана от ENSREG. В допълнение към това партньорски екипи посетиха ядрените електроцентрали по места.

Общо 17 страни участваха в провеждането на стрес-тестове (всички 14 страни от ЕС с работещи атомни електроцентрали, Литва със съоръжения, които са в етап на извеждане от експлоатация, както и Украйна и Швейцария).

Всички реактори в ЕС бяха оценени - общо 145 реактора в 15 страни членки на ЕС:
• Белгия: 7 реактора (2 АЕЦ)
• България: 2 реактора (1 АЕЦ)
• Чехия: 6 реактора (2 АЕЦ)
• Финландия: 4 реактора (2 АЕЦ)
• Франция: 58 реактора (19 АЕЦ)
• Германия: 17 реактора (12 АЕЦ, от тях 4 АЕЦ с 8 реактора бяха спрени след Фукушима)
• Унгария: 4 реактора (една АЕЦ)
• Литва: 2 реактора в процес на извеждане от експлоатация (1 АЕЦ)
• Холандия: 1 реактор (1 АЕЦ)
• Румъния: 2 реактора (1 АЕЦ)
• Словакия: 4 реактора (2 АЕЦ)
• Словения: един реактор (една АЕЦ)
• Испания: 8 реактора (6 АЕЦ)
• Швеция: 10 реактора (3 АЕЦ)
• Обединеното кралство: 19 реактора (10 АЕЦ)

От съседните на ЕС страни, Швейцария (с 4 работещи АЕЦ, състоящи се от 5 реактора) и Украйна (с 4 АЕЦ, състоящи се от общо 15 реактора) участваха в провеждането на стрес-тестове.

Какви са основните изводи от стрес-тестовете?

В съобщението на Европейската комисия относно резултатите от ядрените стрес тестове (4 октомври 2012 г.), въз основа на доклад на ENSREG се казва, че:
• Нивата на безопасността на атомните електроцентрали в Европа като цяло са високи и няма АЕЦ, които да трябва да бъдат затворени от съображения за безопасност.
• Установена е необходимост от съществени и осезаеми подобрения за почти всички атомни електроцентрали.
• Що се касае до нужните подобрения, всички 14 държави-членки с ядрени централи и Швейцария вече са подготвили национални планове за действие, които включват графици за изпълнение. Тези планове ще бъдат рецензирани от националните екипи в края на април 2013 г. Европейската комисия и ENSREG ще прегледат състоянието на изпълнението на препоръките до юни 2014.

В няколко държави-членки процедурите за подобрения вече са започнали. Тези работи дейности включват например:
• Прилагане / подобряване на сеизмичната апаратура
• Оценка на риска от сеизмично индуцирани наводнения и пожари
• Укрепване на структурите срещу екстремни метеорологични явления
• Укрепване защитата от наводнения, укрепване на диги
• Въвеждане на резервно подаването на охлаждаща вода от външно мобилно оборудване
• Въвеждане на мобилни дизелови генератори
Кога ще бъдат завършени подобренията? - Крайният срок на 2015 г. следва да се разбира като индикативен срок, даден от Комисията на държавите-членки, за да им напомня за важността на реализацията на препоръките и да ги насърчи да ги осъществят възможно най-бързо. Някои от необходимите инвестиции обаче със сигурност ще отидат отвъд 2015 г.

Колко ще струва това?

Според оценките на операторите на ядрените електроцентрали и националните регулатори, мерките за подобряване могат да струва до 200 млн. евро на реактор. Тъй като има 132 ядрени реактора в ЕС, общите разходи за подобрения биха могли да достигнат 250 млрд. евро.
Като първи отговорници за безопасността на АЕЦ операторите ще трябва да осигурят подходящо финансиране.

Възможностите за финансова помощ на равнището на ЕС за подобрения на безопасността са изключително ограничени. Известна финансова подкрепа е възможна под формата на заеми от ЕВРОАТОМ за проекти, свързани с безопасността на ядрените електроцентрали, но по тази схема има много малко средства на разположение.

Съгласн ангажимента си по Договора за присъединяване, Комисията е предоставила финансова помощ за извеждане от експлоатация на потенциално опасните ядрени централи в България, Литва и Словакия.