По "по-бърза писта" ще тръгне проектът за Осми блок на АЕЦ "Козлодуй" с цел да бъде въведен в експлоатация в рамките на една година след Седми блок. Това ще оптимизира разходите, обясни пред Money.bg изпълнителният директор на "АЕЦ Козлодуй Нови Мощности" Петьо Иванов.
Той направи коментара в кулоарите на "Форум за свързаност Бургас 2025", организиран от Фондация "Конрад Аденауер".
До момента представителите на властта и експерти са коментирали, че очакват мощностите да заработят с между 2 и 5 години разлика - старт на Седми блок не по-рано от 2033-2035 г. и 2037-2038 г. за Осми блок.
"До началото на 2023 г. основните административни актове в полза на проекта (за нови реактори на площадката в Козлодуй - б.р.), които са влезли в сила, са ОВОС за Седми блок и одобряване на площадката за него от ядрения регулатор. В началото на 2023 г. се взема решение, че проектът ще се развива с два идентични блока, т.е. че ще има и Осми блок. Трябва да се положат всички усилия той да догони Седми блок, за да има малка разлика във времето - това има отношение върху инвестиционните разходи. Ако е в рамките на една година, инвестиционните разходи могат най-добре да бъдат оптимизирани", подчерта Иванов.

Източник: Кристиан Каранешев
По думите му вече се водят разговори с ядрения регулатор за опростяване на лицензионния режим: "Това, което ще бъде одобрено за Седми блок, за Осми ще е copy и paste. Допълнителното време, което на регулатора ще му отнеме, за да одобри Седми блок, няма да е валидно в процедурата за Осми блок".
По отношение на ОВОС според Иванов има вариант оценката за въздействие да се обжалва само на една инстанция, а не на три, като това би съкратило значително времето за реализация на проекта.
Колко ще струва и откъде ще дойдат парите?
Петьо Иванов изрази надежда, че с оглед наличието на подобен и вече по-напреднал в съгласуването си проект в Полша, цялата европейска процедура за допускане на държавна помощ ще влезе в най-кратките възможни срокове и България ще получи "зелена светлина" за нея в рамките на 18 месеца. "Това е условие за подписване на договор за строителство, доставки и инженеринг. Без такъв документ самите банки няма да допуснат финансиране", обясни директорът на "АЕЦ Козлодуй Нови Мощности".
По думите му България паралелно ще търси и друг начин за набирането на привлечен капитал - с по-активна роля на държавата. "В случая на "Дуковани 2" (в Чехия - б.р.) нямаме издаване на държавни гаранции. Държавата заема цялото необходимо външно финансиране, предоставя го на проектната компания с 0% лихва в етапа на строителство и след влизане в експлоатацията става пазарна", обясни Петьо Иванов.
Но предупреди: "Държавата, ставайки член на еврозоната, е предоставила 3-годишен план за емитирането на държавен дълг и там не може да има прекалено голям оптимизъм. Всичко е въпрос доколко има резерв държавата и за финансирането на проекта и как пазарите биха реагирали".
По отношение на собствения капитал, който държавата ще трябва да осигури, очакването на Петьо Иванов е, че той ще дойде чрез увеличаване на капитала на Българския енергиен холдинг и АЕЦ "Козлодуй" от страна на държавата.
Когато се подпише договорът за изграждане на реакторите, в него ще се фиксира цена и ще има методика за евентуални промени в нея - но на база на формула, която ще бъде одобрена и от парламента, подчерта той. До края на месеца той очаква "да имаме малко по-ясна представа" колко ще струват реакторите - но стойността няма да е окончателна и в хода на проектирането през следващите месеци ще се правят корекции.
"Това, на което в екипа се базираме, е бенчмарк, който идва от разработки на големи международни компании като EY. Като бенчмарк използваме и проекта в Чехия. Може да очакваме нещо в диапазона 17-20 млрд. долара обща цена на проекта", обясни Петьо Иванов.
Възможности за бизнеса у нас
Колкото важна е цената на новите реактори, толкова голяма е и значимостта на строителството им за българската икономика. Иванов беше категоричен - целта не е компаниите от нашата страна да са ангажирани само в страничните дейности.
"Всички компании, които покриват критериите за ядрена безопасност, критериите за работа със стоманени изделия, със съдове под налягане, ще бъдат оценени от Westinghouse и Hyundai. Така те могат да влязат във веригата за доставки.", обясни той. И даде пример с фирми с натрупан опит, които могат да участват в строителството и инженерните дейности - "Главболгарстрой", "Ен Про", EQE, "Риск Инженеринг", GCP и други.
По отношение на производството на оборудване, Петьо Иванов посочи, че в някои български специализирани компании текат процеси по преквалификация. "Очакваме да бъдат квалифицирани за нашия проект, което ще им отвори вратата за всички европейски проекти, които се развиват с реактори AP1000", посочи той и допълни, че подобни поръчки ще могат да ангажират немалка част от капацитетите на тези предприятия.
coco7
на 23.06.2025 в 12:16:49 #1Българинът за 15 години, подложен на ежеминутен ядрен лобизъм у нас не разбра изобщо простата истина, че цената на тока от новите напълно излишни ядрени реактори в Козлодуй ще е поне 10 пъти по-висока от тази на изплатените стари реактори.