Европейската икономика показва все по-ясни признаци на натиск. През второто тримесечие на тази година регистрациите на нови компании в ЕС са намалели с 0,5% спрямо предходното тримесечие, докато фалитите са се увеличили с 5,7%, достигайки най-високото ниво от първото тримесечие на 2019 г., показват данни на Евростат.
Макар промяната при новорегистрираните компании да не изглежда сериозна, комбинацията от по-слаб предприемачески поток и по-голям брой фалити е сигнал, който не бива да се пренебрегва. Според икономиста Стоян Панчев данните могат да се разглеждат като симптом на по-широката стагнация в европейската икономика: "Такива данни могат да се интерпретират като симптом на общата стагнация, която наблюдаваме в европейските икономики, особено в Германия и частите от Средна Европа, които са свързани с немските вериги на доставки", коментира той.
По думите му моторът на европейската икономика се задъхва от 2019 г.: "Германия, която дълго време беше един от основните двигатели на континента, изпитва затруднения от години, а причините са предимно структурни - загуба на пазари в Китай и САЩ, технологично изоставане и засилваща се конкуренция от китайското производство", категоричен е икономистът.
Индустрията губи инерция
По данни на Евростат в 5 от 8 сектора в ЕС са намалели регистрациите на нови бизнеси, като промишлеността е отчела най-съществен спад - с 3,6% в рамките на второто тримесечие.
Според Стоян Панчев тези данни показват състоянието на европейската индустрия, което наблюдаваме от няколко години, а именно високи разходи за енергия, конкуренция от САЩ и Китай, несигурност около търговската политика, внос на евтина работна ръка вместо автоматизация и роботизация. Икономистът подчертава, че не става дума вече за циклични проблеми, а за дълбоки структурни такива. Към тях се добавят високата задлъжнялост, която постепенно ограничава растежа на търсенето, както и натискът върху реалните доходи, който Панчев свързва и с увеличената миграция от страни извън Европа.
Фалитите растат, но проблемът не е само в потреблението
При фалитите тенденцията отново обхваща 5 от 8 разглеждани сектора, като най-сериозен ръст е отчетен в сектора на образованието и социалните дейности - с 21,1%, транспорта - с 11,4% и финансовите услуги - с 6,8%.
Увеличението на фалитите обаче не трябва да се обяснява просто с отслабване на потреблението: "Проблемът е дългогодишен и многопластов и не идва от по-слабо потребление", заявява Панчев.
Той дава Германия като пример за опит да се компенсира загубата на конкурентоспособност в гражданската индустрия чрез създаване на изкуствено потребление при военната продукция.
Това поставя и по-широк въпрос пред европейската икономика - дали увеличаването на публичните разходи може да компенсира загубата на конкурентоспособност в традиционните индустрии или само временно ще прикрие структурните слабости.
Ръстът в технологичния сектор дава надежда за европейската икономика
На фона на сериозния спад при регистрациите на нови бизнеси в промишлеността, ръст от 8,8% в сектора на информационните и комуникационните технологии показва, че европейската икономика все пак създава нов бизнес в сектори с по-висока добавена стойност.
Според икономиста Панчев обаче е твърде рано да се говори за структурна промяна. Пред новите компании остава и друг сериозен проблем - регулаторната среда. Стоян Панчев е категоричен, че тежките европейски регулации могат да се окажат допълнителна пречка пред развитието и оцеляването на новите бизнеси.
Европейската стагнация поставя под натиск и българската индустрия
Данните на Евростат показват, че в България през второто тримесечие, спрямо предходното, се наблюдава спад и при регистрациите на нови бизнеси, и при декларираните фалити.
По отношение на бизнес климата в страната Националният статистически институт отчита спад в използването на производствения капацитет с 2,4% през юли спрямо април месец, като достига 72,9%. Намалели са и новите поръчки през последните три месеца, а очакванията на промишлените предприемачи за производствената активност през следващите месеци остават неблагоприятни.
По думите на Панчев през последната година се наблюдават и значителни спадове в промишленото производство в отделни месеци. Така се оформя разминаване между две части на българската икономика - промишлеността се свива, докато вътрешното потребление и вносът растат.
Това означава, че ако европейската индустрия продължи да губи конкурентоспособност, натискът може да се прехвърли и към българските компании, които са част от европейските производствени вериги. За България рискът е особено голям именно в индустриалните сектори, които разчитат на поръчки от Германия и други водещи европейски икономики.
USD
CHF
GBP
