Два пъти всяко десетилетие, докато пролетта настъпва в столицата, Пекин публикува петгодишен план, в който подчертава икономическите си цели за близкото бъдеще. Тази година планът съдържа нова и интригуваща цел: запазване на производството като процент от икономиката на стабилни нива, пише The Wall Street Journal.

Изглежда странно, че "заводът на света" — който печели пазарен дял в износа по време на пандемията — се притеснява от деиндустриализация. Но това притеснение не е безпочвено. По-малко ясно е обаче дали Пекин разполага с нужните инструменти, за да се справи с предизвикателството.

Повечето страни отчитат спад на дела на производството в икономиката, когато забогатяват: по-заможните граждани харчат повече за услуги. В Китай делът на производството намалява от 32% през 2010 г. до 26% през 2020 г. Сам по себе си този факт не е притеснителен, а този дял все още е по-висок отколкото в други големи икономики като САЩ и Япония.

Притеснителното в тази тенденция е контекстът, в който тя се развива. Производството е по-продуктивно от сектор услуги в повечето икономики, като това е особено вярно за Китай, където големи части от секторът са интегрирани в световните вериги за доставки, което не може да се каже за услугите.

Китайските регулатори все повече осъзнават, че липсата на конкуренция е огромен проблем — както показаха последните мерки срещу гиганти като Tencent и Alibaba. Засега не е ясно дали това ще доведе до реални подобрения в продуктивността, или просто ще увеличи пазарния дял на политически свързани компании като големите държавни банки за сметка на иноватори като Ant Group на Alibaba.

Междувременно стратегията на Пекин директно да подкрепи производството не е с еднозначен резултат. Новите търговски и инвестиционни сделки с Европа и азиатските държави е помогнат. Отварянето на автомобилния сектор вече се отплаща.

Но с агресивния си национализъм Пекин вече отблъсква големите си търговски партньори — в момент, в който работната сила достига своя пик и ще започне да се свива. От своя страна това ще доведе до повишаване на разходите за мултинационалните компании, които работят в Китай.

Китайската икономика излезе бързо от пандемията, но за да запази своята конкурентоспособност в бъдеще, Пекин ще трябва да вземе тежки политически решения. Сред тях е позволението работещите спокойно да могат да се местят в държавата в търсене на най-подходящото работно място, както и поправяне на международните отношения.