Мегакорпорации изтласкват фамилните стопанства от пазара, търговци изкупуват безценна земеделска земя и я превръщат в игрища за голф и терен за петзвездни хотели.

За тези тревожни тенденции и процеси в Европейския съюз алармира британското списание Farmers Weekly.

Непрекъснатото окрупняване на земеделските земи (съответно и на печалбите), концентрирани в ръцете на малцина собственици, е нарастващ проблем във Великобритания и в Европейския съюз като цяло.

През 2010 г. 3% от топ фермите в ЕС контролираха половината от използваемите земеделски земи в Общността, докато през 2012 г. 80% от фермите контролират само 12% от земята. Ако скоро не се вземат мерки за този проблем, бъдещето на малките и семейни ферми изглежда несигурно. За това сочат данни от последния доклад „Заграбването на земеделска земя в ЕС" на Транснационалния институт (Transnational Institute (TNI), според който монополизацията на обработваема земя от големи корпоративни земеделски фирми застрашава малките бизнеси.

Земеделието в ЕС все още се основава на малки фамилни ферми, тъй като 84% от фермите разчитат основно на работна ръка от семейството.
Но през последните 30 години повече от половината от фермерското население на шестте държави-основателки на ЕС е изчезнало, т.е. от 10,4 милиона през 1960 г. е сведено до 4,8 милиона през 1990 г.

За съжаление, тази тенденция се е запазила и само през последните осем години са изгубени около три милиона (около 20%) стопанства. Това непрекъснато изтласкване на семейните стопанства от пазара, вкл. и на млади фермери, е необратим процес, като най-ясен пример е Великобритания. Там стопанският модел вече включва преобладаващи големи холдингови компании, а в същото време не се стимулира подновяването на фермерското население.

В самия ЕС в момента има огромни по размер ферми, които обаче дават хляб на съвсем малък брой работници. Пример за това е Румъния, където най-голямото такова стопанство обхваща 650 хиляди декара.

С навлизането на големите корпорации се намаляват цените на продукцията, в резултат на което малките бизнеси са принудени да се откажат и да продават, тъй като стопанствата им стават нерентабилни.

Заграбването на земеделски земи води и до промяна на използването им, тъй като корпорациите предпочитат по-индустриален тип фермерство, базирано на монокултури, използване на повече препарати за растителна защита и съответно на превантивна медицина. Това компрометира не само биоразнообразието, екосистемите и здравето на животните, но и богатството и разнообразието на културите в ЕС.

Друг притеснителен фактор е отглеждането на мултифункционални култури, които могат да служат за храна, фураж и гориво, тъй като крайната им употреба се определя от пазарните цени и печалбата, която се генерира. Една от причините за това преструктуриране на селскостопанския сектор в ЕС е, че новите инвеститори, които са търговци или инвестиционни фондове, не са традиционно свързани със сектора. Те намират за крайно привлекателна евтината земеделска земя в Източна Европа.

В този нестабилен период на световните финансови пазари земеделските или обезлесените земи се считат за особено печеливши, тъй като в момента в ЕС играчите на пазара не са обвързани с правила за какво могат или не да използват земите. Първокласни земеделски имоти могат да бъдат закупени и бързо трансформирани в имоти за застрояване, с туристически или други търговски цели. Пример за това е Франция, където годишно се губят повече от 60 хил. хектара първокласна земеделска земя.

Голяма вина за това има политиката на ЕС има, тъй като с разделянето на продукцията от плащанията, които вече са свързани с количеството притежавана земя, субсидиите отиват при едрите фермери. По този начин фермерите нямат стимул да произвеждат храни в замяна на почти неограничени субсидии. Важното е да имаш земя, пък дори и да не я обработваш.

Статията е публикувана във fermera.bg, превод Десислава Радоева. Заглавието е на Money.bg.