За първия месец на 2021-а банковият сектор отчита печалба от 77 млн. лв., която е с 25 млн. лв. (48.5%) повече спрямо тази за януари 2020-а. Това е изненадващо добра новина като се има предвид, че през изминалите няколко месеца финансово-кредитната ни система работеше в условията на ограничения за бизнеса и се очакваше това да се отрази както върху свиване на нетните приходи от лихви и от такси, и комисионни, така и върху увеличаване на разходите за провизии. Данните показват, че общият оперативен нетен доход на банковия сектор за първия месец на 2021-а е 332.76 млн. лева и е с близо 81 млн. лева по-висок в сравнение с януари 2020-а Това увеличение обаче не се дължи на повишени нетни доходи от лихви такси и комисионни.

Напротив, нетните приходи от лихви са се свили с около 11 млн. лева, а тези от такси и комисионни са останали почти без изменение. Увеличението на общия нетен оперативен доход идва най-вече от двукратното увеличение на приходите от сделки с ценни книжа и от близо двадесетократното намаление на други оперативни разходи. Всъщност и това шокиращо намаление си има своето обяснение. В началото на предната година в други оперативни разходи са се включвали и средствата, които всяка година под формата на такси банките превеждат във фондовете за гарантиране на влоговете и за преструктуриране на кредитни институции. През 2021 година тези средства са изведени на отделен ред и са 51.1 млн. лева.

Но дори и тях да присъединим въпросните други оперативни разходи за януари 2021-а стават 56.3 млн. лева и пак са много по-малко от онези 98.95 млн. лева, които са похарчени през януари 2020-а. За това свиване също си има причина. Оказва се, че при прехвърляне на средствата събрани в българския фонд за преструктуриране към европейския фонд нашите банки са надвнесли дължимите вноски. Поради това през 2021-а този разход явно няма да им тежи, а това значително подобрява общия им нетен оперативен приход. До тук добре. Проблемът е, че значителното подобряване на финансовия резултат не е следствие от традиционната банкова дейност - кредити и разплащания, а от явно еднократни фактори, които може и да не се повторят.

Другият тревожен момент е една не малка част от ръста на печалбата се дължи на свиването на разходи за провизии. През януари 2021-а те са били 36.38 млн. лева докато година по-рано са 48.61 млн. лева. Това свиване няма как да е следствие от подобряване на качеството на кредитния портфейл, защото икономическата конюнктура у нас не се подобрила, а банките работят точно в тази среда. По скоро това намаление е следствие от някои регулаторни облекчения, които банките получиха с настъпването на COVID-19, както в от мораториумите по кредитите, които позволиха на част от фирмите да отложат своите дължими плащания по лихви и/или главници. Само че действието на тези мораториуми ще приключи през тази година и, ако той отново не бъде удължен, тогава ще стане ясно какъв е реалния размер на необслужваните кредити и реалния разход, който банките трябва да направят за тяхното провизиране.

Като стана дума за мораториумите, според данните на БНБ по Реда за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества - финансови институции, към 31 януари 2021 г. са подадени 115 027 искания с брутна балансова стойност на задълженията 9014 млн. лв., от които са одобрени 95 184 броя с общ брутен размер 8284 млн. лв. Предприятията са внесли 14 339 искания за 6918 млн. лв., от които към края на януари са одобрени 13 174 броя за 6471 млн. лв. Домакинствата са подали 100 688 искания за отсрочване на задължения на стойност 2096 млн. лв., от които към края на януари са одобрени 82 010 броя за 1813 млн. лв. Спрямо 31 декември 2020 г. общият брой на одобрените искания от предприятия и домакинства се увеличава с 5706, а брутният размер на одобрените задължения - обект на частния мораториум, нараства с 210 млн. лв. (2.6%). Виждате за какви огромни суми става дума. Дори само 5% от тях да се наложи да бъдат покрити на 100% с провизии това може да изяде банковата печалба за цяла година.

Останалите данни за януари са в рамките на обичайната и очаквана статистика. През месеца ктивите на банковата система нарастват с 530 млн. лв. (0.4%) до 124.5 млрд. лв. Позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане в края на месеца заема 18.8% от общите активи (21.9% в края на декември 2020 г.). Делът на кредитите и авансите в балансовото число в края на януари е 61.7%, а на портфейлите с ценни книжа - 15.0% (при съответно 58.9% и 14.6% месец по-рано).

Отношението на ликвидно покритие се повишава до 304.6% в края на отчетния месец (279.0% в края на декември 2020 г.) при минимално задължително ниво от 100%. В края на януари ликвидният буфер е 33.5 млрд. лв., а нетните изходящи парични потоци са 11.0 млрд. лв. (при съответно 36.2 млрд. лв. и 13.0 млрд. лв. в края на предходния месец).

Брутните кредити и аванси през януари се увеличават с 3.7 млрд. лв. (4.9%) до 80.4 млрд. лв. Основен принос за това имат вземанията от кредитни институции, които се повишават с 3.4 млрд. лв. (47.8%) и в края на отчетния месец възлизат на 10.6 млрд. лв.

Брутният кредитен портфейл на банковата система спрямо края на декември 2020 г. нараства с 306 млн. лв. (0.4%) до 69.8 млрд. лв., като най-голямо увеличение се наблюдава при вземанията от нефинансови предприятия - с 229 млн. лв. (0.6%). Кредитите за домакинства нарастват с 96 млн. лв. (0.4%), а за сектор държавно управление - с 2 млн. лв. (0.3%), докато тези за други финансови предприятия намаляват с 21 млн. лв. (0.5%).

През отчетния месец депозитите в банковата система нарастват с 438 млн. лв. (0.4%) до 106.2 млрд. лв. Депозитите на домакинствата се увеличават с 620 млн. лв. (1.0%), тези на други финансови предприятия - със 141 млн. лв. (4.3%), а на сектор държавно управление - с 239 млн. лв. (7.9%). Спад с 492 млн. лв. (9.7%) е отчетен при привлечените средства от кредитни институции, а ресурсът от нефинансови предприятия намалява със 70 млн. лв. (0.2%).

Собственият капитал в баланса на банковата система в края на януари е 15.4 млрд. лв. и спрямо края на декември 2020 г. се увеличава с 57 млн. лв. (0.4%), за което допринася месечната печалба. В края на декември 2020 г. регулаторният капитал на банковата система е 14.7 млрд. лв. Общият размер на рисковите експозиции през четвъртото тримесечие се увеличава с 253 млн. лв. (0.4%) до 64.5 млрд. лв. поради нарастването на експозициите за кредитен риск по стандартизиран подход. В края на декември 2020 г. съотношенията на базовия собствен капитал от първи ред, на капитала от първи ред и на общата капиталова адекватност са съответно 21.69%, 22.10% и 22.74% (при 21.86%, 22.27% и 22.93% в края на септември 2020 г.).