Според управителя на БНБ Димитър Радев съществува възможност България да не чака дълго време - пет, десет и повече години, за да премине от валутно-обменния механизъм ERM II в еврозоната и да замени лева с евро като национална валута. Това става ясно от интервюто на гуверньора пред в. "Капитал", което БНБ публикува на своята страница. За да стане това, обаче, според Радев страната трябва да преодолее политическата нестабилност и да изпълнява маастрихтските критерии.

"Политическата нестабилност във всички случаи няма да помогне на процеса. Ако тя бъде преодоляна сравнително бързо, не влошим чувствително добрата си изходна позиция, включително по отношение на маастрихтските критерии, и институциите действат решително, напълно реалистично е да се присъединим до 2024 г. Ако политическата нестабилност продължи по-дълго с всички свързани с това ефекти, включително забавяне или отлагане на необходими реформи и познатите ни от предишни епизоди снишаване и нерешителност на институциите, процесът може да отнеме 10 или повече години", заявява управителят на БНБ в своето интервю.

БНБ е дала предварително разрешение на ББР да купи акции на ПИБ

БНБ е дала предварително разрешение на ББР да купи акции на ПИБ

В един от отговорите си Димитър Радев намеква, че влизането на България в Банковия съюз преди влизането ѝ в Еврозоната не е било най-доброто решение, но предвид основната цел - приемането на страната ни в ERM II, това е бил единствено възможния подход.

"Аз самият нееднократно и публично съм изразявал резерви относно разделянето на процеса на присъединяване към Банковия съюз от процеса на присъединяване към еврозоната. По принцип възможността страните да избират или да бъдат насочвани кога и към кой сегмент на ЕС да се присъединят и към кой не работи против целите на европейската интеграция. Брекзит е екстремен резултат от такъв подход. Той води и до редица оперативни проблеми. Асиметрията при вземането на решения е един от тях. Ето защо аз винаги съм бил привърженик на интегриран подход за присъединяване на страната към еврозоната. Нашето конкретно предложение, институционализирано с писмо за намеренията до европейските институции, беше този подход за България да стартира с едновременното присъединяване на страната към банковия съюз и на лева към валутния механизъм. Европейските институции оцениха и подкрепиха този подход. Не случайно една година след като той стартира за България, беше приложен по буквално същия начин за Хърватия, а еврогрупата взе решение този подход да бъде прилаган по същия начин за всички останали страни, които в бъдеще ще се присъединяват към еврозоната", казва Радев.

В интервюто си Гуверньорът на БНБ твърди, че увеличението на капитала на Първа инвестиционна банка е било едва ли не императивно изискване, за да влезе страната ни в Банковия съюз на ЕС и заедно с това в ERM II. "Процесът на присъединяване приключи успешно, без да останат открити теми за компетентните институции, български и европейски, които го наблюдаваха много внимателно, включително и по отношение на изпълнение на капиталовия план на ПИБ.

Европейските институции включваха ЕЦБ, Европейската комисия, както и съответните институции на 19-те страни - членки на еврозоната, плюс Дания. При съмнения на която и да било от тези институции процесът нямаше да бъде финализиран. За това има достатъчно други примери", казва Радев. В същото време той не се ангажира с категорична позиция по въпроса дали ПИБ ще премине под прекия надзор на ЕЦБ.

БНБ очаква ръст на необслужваните кредити заради Covid-19

БНБ очаква ръст на необслужваните кредити заради Covid-19

Централната банка запази на 0,5% размера на антицикличния буфер

Що се отнася до това, което той е свършил по време на изминалите близо 5 години за своя мандат като управител на БНБ и за това, което си е поставил като задачи за оставащата 1 година до приключването на този мандат, Димитър Радев заявява следното: "Приоритетите ми са основно три. Първият е постоянен и включва стриктно придържане към мандата на БНБ с акцент върху ценовата стабилност и стабилността на лева. Вторият е безпроблемен преход към новия надзорен режим на банковия сектор от 1 октомври т.г. и осигуряване от самото начало на пълноправно и пълноценно членство на страната в банковия съюз. И третият е подготовка на ясен и конкретен план за това, което БНБ трябва да направи, а то не е малко, за, надявам се, общонационалното усилие за успешно завършване на процеса на европейската интеграция на България чрез нейното присъединяване към еврозоната.

Поех ангажименти за един мандат. Най-важните от тях бяха: стабилизиране на банковия сектор и присъединяване на лева към Европейския валутен механизъм. Това, което спокойно мога да кажа, е, че в момента банковият ни сектор е един от най-сигурните в Европа независимо от кризисната ситуация, а левът е вече пълноправен участник в Европейския валутен механизъм. Това, което не мога все още да кажа, е дали имам готовност да поемам нови ангажименти след изтичане на настоящия ми мандат".