"Придържането на банките към политика на поддържане на лихвения марж без отчитане на възможните ефекти от евентуално бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната би довело до ситуация, при която промяната в лихвените равнища на местния пазар ще създаде затруднения за част от кредитополучателите (и оттам ще доведе до трансформация на лихвен риск в кредитен риск от гледна точка на банките)". Това предупреждение отправя Българската народна банка (БНБ) в последния си доклад за състоянието на банковата система, публикуван днес.

Посочвайки, че 97% от новоотпуснатите кредити за последните десет години са с първоначално фиксиране на лихвения процент под една година, банката предупреждава, че прекалено бързото разширяване на кредитната дейност може да създаде циклични рискове за банковия сектор, които да се проявят в дългосрочен план. "Например бъдещо затягане на монетарните условия в еврозоната ще се пренесе и върху цената на заемните ресурси в България, което ще се отрази върху лихвената тежест за кредитополучателите", казват от БНБ.

Способността за редовно обслужване на кредитите би била засегната и от отслабване на икономическата активност от външни шокове, както и от навлизане на икономическия цикъл в низходяща фаза, каквото ще настъпи в рамките на матуритета на кредитите с по-дълга срочно, и главно жилищните.

От БНБ припомнят, че увеличеното търсене на кредити е съпроводено с повишена склонност на банките да разширяват по-интензивно кредитната си дейност. "За да се ограничат ефектите от реализация на кредитния риск, важно е банките да прилагат такива кредитни стандарти, които отчитат не само текущото, но и бъдещото финансово състояние на потенциалните кредитополучатели. Съществува риск банките да разхлабят кредитните си стандарти под влияние на засилената конкуренция във финансовата система и на преследването на амбициозни бизнес цели по отношение на пазарен дял и финансови резултати.

В допълнение, значителен е и рискът потенциалните кредитополучатели да надценяват капацитета си за поемане на задължения и да не отчитат вероятността за негативен ефект върху финансовото им състояние, породен от евентуално влошаване на икономическата среда", предупреждават от централната банка.

В края на септември 2018г. общите активи на банковата система достигнаха 103.2 млрд.лв., като през третото тримесечие на годината нараснаха с 3.1 млрд. лв. (3.1%). Петте най-големи банки държаха 58.4% от общите активи на банковата система, като пазарният им дял остана почти без промяна спрямо този към края на предходното тримесечие. Делът на местните банки в общите активи на банковата система се увеличи до 22.3% (от 21.9% в края на юни 2018 г.).

Брутният кредитен портфейл на банковата система се увеличи през тримесечието с 1.4 млрд. лв. (2.4%) до 60.3 млрд. лв. Нараснаха кредитите за домакинства (с 375 млн. лв.), за нефинансови предприятия (с 537 млн. лв.), за други финансови предприятия (с 414 млн. лв.) и вземанията от сектор "държавно управление" (с 97 млн. лв.).

През третото тримесечие депозитите в банковата система нараснаха с 2.8% (2.4 млрд. лв.) до 88.6 млрд. лв. Най-голямо абсолютно увеличение бе регистрирано при ресурса от нефинансови предприятия - с 1.4 млрд. лв. (5.7%). Депозитите на домакинствата се увеличиха с 1.0 млрд. лв. (2.0%), тези от сектор "държавно управление" - с 310 млн. лв. (12.7%).

Намаление имаше при депозитите на кредитни институции (с 46 млн. лв., 0.9%) и на други финансови предприятия (с 238 млн. лв., 7.6%)

Собственият капитал в баланса на банковата система през третото тримесечие на 2018 г. нарасна с 3.7% и възлезе на 12.5 млрд. лв. в края на септември. Най-голям принос за увеличението имаше печалбата.

Към 30 септември 2018 г. печалбата възлезе на 1220 млн. лв., което бе с 348 млн. лв. (39.9%) повече от тази за същия период на 2017 г.