Данните за състоянието на банковия сектор към края на юни 2019-а, които БНБ публикува, потвърждават високото му ниво на устойчивост. Най-общо казано всички основни показатели на ниво система се пододбряват. За една година активите нарастват с 8.43% и в края на юни 2019-а са 108.58 млрд. лева. Основния източник на този ръст са привлечените средства най-вече от граждани, които за периода юни 2018-а - юни 2019-а са се увеличили с над 8.22% до 54.93 млрд. лева. За същия период привлечените средства от фирми са се увеличили с около 3.18% до 25.18 млрд. лева.

Целият този ръст на привлечените средства с общ размер от 4.95 млрд. лева е използван за увеличение на кредитите. Като цяло за една година техния размер се повишава 4.94 млрд. лева или с 9.06% до общо 59.44 млрд. лева. Фирмените заеми се увеличават с 4.75%, жилищните с 13.5%, а потребителските с 19.24 процента. Важен детайл е, че този път сериозния ръст при потребителското кредитиране в голяма степен е повлиян от регулативно преструктуриране в отделните пера на заемите за домакинствата, което води до прехвърляне на значителни суми кредити от едно перо в друго.

Сравнителни данни за банковия сектор

* Възвръщаемост на активите

** Бъзвръщаемост на собствения капитал

*** Показателят "Кредити общо" е математически сбор от кредитите за фирми, жилищните кредити и потребителските кредити

Фактори за формиране на печалбата

Данните на БНБ показват и повишение на печалбата на банковия сектор. В края на юни 2019-а тя е 917.87 млн. лева или с 14.59% повече отколкото през първото полугодие на 2018-а когато е била 800.99 млн. лева. Запазва се обаче обезпокоителната тенденция този ръст да не се дължи най-вече на чистите приходи от лихви и от такси и комисионни, а на други, често епизодични фактори. Независимо то забележителните увеличения при кредитите, ръстът на чистите приходи от лихви за една година е 33.5 млн. лева или 2.49% , а от такси и комисионни - 27.11 млн. лева или 5.24 процента. Много по-големи увеличения на приходите се наблюдават по други пера.

Сравнителен анализ на данните за печалбата на банковата система

В тримесечният информационен анализ "Икономиката и банковия сектор на България" Асоциацията на банките в България например се казва:

"Влияние върху печалбата през второто тримесечие 2019г. оказват някои еднократни ефекти като приходи от преоценка на имоти (приблизително 73 млн. лв.). Изключвайки този ефект, може да се каже, че на практика нетната печалба на сектора за второто тримесечие на 2019г. възлиза на 535,8 млн. лв. и по този начин нараства с 0,4% на годишна база. За първото полугодие на 2019г. при така направената корекция, нетната печалба възлиза на 844,9 млн. лв., което е с 5,5% повече на годишна база".

Всъщност посочения в анализа на АББ фактор, както и резкия скок на печалбите от курсови разлики сериозно влияят на ръста на общия нетен оперативен доход на банковата система, а от там и на печалбата й, доколкото сериозни промени в административните разходи и в разходите за обезценка (т. нар. Провизии), в сравнение с първото полугодие на 2018-а, не се наблюдават.

Структура и развитие на необслужваните кредити

Важен елемент при анализа на състоянието на банковия сектор са така наречените необслужвани кредити. Те са ахилесовата пета на банковата ни система във всеки един доклад на ЕЦБ или на Европейската комисия, които редовно посочват, че делът на необслужваните кредити в България е много по-голям от средния за ЕС и за Еврозоната. Тримесечните анализи на Европейския банков орган за необслужваните кредити обикновенно посочват, че у нас делът им е два пъти и половина над средните за ЕС равнища, които са 3.1% - 3.2 процента.

В своите тримесечни доклади БНБ дава по-различна информация. В последния й анализ, който е за полугодието на 2019-а, за необслужваните кредити се казва следното: "В края на юни 2019 г. брутният размер на необслужваните кредити и аванси възлиза на 6478 млн. лв. (при 6711 млн. лв. в края на март), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 7.2% (при 7.4% към март 2019 г.). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата за тази класификационна категория обезценка) е 3199 млн. лв. (при 3281 млн. лв. в края на март 2019 г.), като делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 3.7% (при 3.8% към март 2019 г.)".

В тримесечния доклад на АББ пък се посочва, че към 30 юни 2019-а обемът на необслужваните кредити (без централни банки и кредитни институции) спада до 4,366 млрд. лв. "Делът на необслужваните кредити средно за банковата система намалява до 6,91% от 7,17%, колкото бе в края на март 2019г., според изчисления на базата на данни от управление "Банков надзор" на БНБ. Нивото е най-ниското от 2009г. насам. При нефинансовите предприятия делът се понижава до 7,85%, в сравнение с 8,33% към края на първото тримесечие на 2019г. За същия период при жилищните кредити нивото спада до 5,11% от 5,46%. Делът на необслужваните потребителски кредити нараства до 6,59% от 6,53% през преходното тримесечие, но въпреки това нивото на годишна база е по-ниско (7,24% към края на юни 2018г.). Към края на юни 2019г. необслужваните фирмени кредити намаляват до 2,816 млрд. лв. от 2,947 млрд. лв. тримесечие по-рано", пише в анализа на АББ. В него също се обръща внимание на факта, че характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС. "Към края на второто тримесечие на 2019г. степента на покритие на брутните необслужвани кредити и аванси в българската банкова система е на ниво от 60,8%, при 60,7% тримесечие по-рано. За сравнение, степента на покритие за европейските банки, по данни на ЕЦБ за първото тримесечие на 2019г., е 44,9%", се казва в доклада на банковата ни асоциация.

Всъщност при представянето на необслужваните кредити е важна базата, от която се правят изчисленията. БНБ взема една по-широка основа, която включва вземанияата от централни банки, от правителството и от банкови и небанкови финансови институции. Тя е голяма по своя размер - над 30 млрд. лева, и по нея почти няма необслужвани кредити - под 170 млн. лева.

За целите на анализа обаче може да се възприеме и по-консервативен подход при който за основа се вземат само заемите отпуснати на фирми и жилищните и потребителски кредити за граждани. При него делът на общия размер на брутните необслужвани кредити в края на юни 2019-а е 10.73%, а делът на нетните необслужвани кредити (след приспадане на заделените провизии) е 4.2 процента.

От таблицата се вижда, че за една година и като абсолютен размер и като дялове брутните и нетните необслужвни кредити значително намаляват. Това говори за сериозните усилия, които се полагат в тази насока.

Сравнителни данни за състоянието на кредитите

От данните обаче също така става ясно, че фирмените заеми продъжват да се основния развъдник на необслужвани кредити. И не само, защото са най-много като обем. Като дял от всички заеми тези за фирмите са 60.36 процента. В същото време брутните необслужвани фирмени кредити заемат 68.74% от всички необслужвани вземания на банките. И макар, че тези съотношения бележат постоянно подобрение, корпоративните заеми все още са далеч от европейските нива за добро качество на портфейла. Вината за това е колкото на банките, толкова, ако не и повече на бизнеса и на политиците, които създават правната среда за функциониране на кредиторите и на длъжниците и на взимоотношенията между тях.