Геополитиката на XXI век: започва ли надпреварата за дигитални резерви и може ли България да остане наблюдател? (продължение)

Тема с продължение

През по-голямата част от човешката история силата на една държава се е измервала чрез нейните природни ресурси. Испания изгражда своята империя върху среброто от Южна Америка. Великобритания доминира индустриалната революция благодарение на въглищата. През XX век петролът се превръща в най-важния стратегически ресурс, а държави като Саудитска Арабия, Кувейт, Обединените арабски емирства и Катар успяват да изградят огромни суверенни фондове именно защото притежават нещо, което останалият свят отчаяно търси.

Норвегия превърна своите нефтени приходи в най-големия държавен инвестиционен фонд на планетата, който днес управлява активи за над два трилиона долара. Сингапур, без значими природни ресурси, избра различен път - инвестира агресивно чрез Temasek и GIC, превръщайки финансовия капитал в национално богатство.

След златото идва ли биткойнът?

Ако в България вярваме в златото, защо отказваме дори да обсъждаме биткойна?

България няма нефтените находища на Близкия изток, нито мащаба на американската икономика, нито финансовата мощ на Сингапур. Именно затова си струва да си зададем един по-фундаментален въпрос. Възможно ли е през XXI век стратегическото предимство да не идва само от това какви природни ресурси притежава една държава, а и от това какви нови активи е разпознала достатъчно рано?

Историята показва, че всяка голяма технологична трансформация създава нов клас победители. Въпросът е дали биткойнът представлява подобна трансформация или просто поредната финансова мода. Днес никой не може да даде окончателен отговор. Но вече е очевидно, че този дебат се води не само сред индивидуалните инвеститори, а и на държавно ниво.

Преди десет години идеята една държава да държи биткойн като част от своите резерви изглеждаше почти абсурдна. Днес картината постепенно се променя. Ел Салвадор стана първата държава, която прие биткойна като законно платежно средство и започна да изгражда държавен резерв. Макар този модел да остава силно спорен и трудно приложим за развитите икономики, той показа, че подобна идея вече не принадлежи единствено на криптофорумите.

В Съединените щати темата постепенно навлезе в политическия дебат, като отделни щати започнаха да обсъждат законодателни инициативи, позволяващи инвестиции в биткойн чрез публични фондове или резервни механизми. В същото време все повече институционални инвеститори разглеждат биткойна като отделен клас активи, а не просто като спекулативен инструмент.

Това развитие е симптом на една много по-дълбока промяна. Светът постепенно навлиза в период на икономическа фрагментация, при който държавите все по-рядко приемат, че могат безусловно да разчитат на една-единствена резервна валута или на една доминираща финансова система. След замразяването на руските валутни резерви през 2022 г. десетки централни банки започнаха да преосмислят какво всъщност означава "безрисков резервен актив". Именно тогава покупките на злато достигнаха рекордни нива. Това не беше случайност. Това беше реакция на новата геополитическа реалност.

В този контекст биткойнът започва да се разглежда по различен начин. Не като заместител на долара, а като актив, който не може да бъде емитиран, блокиран или обезценен с решение на отделна държава. Разбира се, това не означава, че той няма други рискове - регулаторни, технологични или пазарни. Но самият факт, че подобни разговори вече се водят в правителства, университети, централни банки и големи инвестиционни институции, показва колко бързо се променя рамката на дебата.

И тук България се намира в интересна позиция. Страната ни традиционно следва изключително консервативна политика при управлението на резервите си, което има своите напълно логични основания. Но предпазливостта не означава отказ от стратегическо мислене. Напротив. Най-успешните институции в света не вземат решения едва когато новата реалност вече е очевидна за всички. Те започват анализа много по-рано.

Представете си следния хипотетичен сценарий. Да приемем, че през следващите двадесет години биткойнът постепенно се утвърди като признат резервен актив наред със златото. Никой не знае дали това ще се случи. Но ако вероятността не е нула, струва ли си една държава поне да анализира подобен сценарий? Ако например 99% от резервите останат в традиционните активи, а символична част бъде използвана като експозиция към потенциално нов резервен клас, дали това представлява безразсъдна спекулация или пример за управление на асиметричен риск? Именно тук разговорът става интересен. Защото не говорим за замяна на златото, а за интелектуалната готовност да се мисли отвъд моделите, които са работили през последните сто години.

Разбира се, подобна идея има и сериозни контрааргументи. Волатилността на биткойна остава изключително висока. Липсва дългата историческа проверка, която златото вече е преминало. Регулациите продължават да се развиват. Никоя голяма централна банка от ранга на Федералния резерв, Европейската централна банка или Банката на Англия не държи биткойн като официален резерв. Всички тези аргументи са напълно основателни и не могат да бъдат пренебрегнати. Но също толкова основателен е и въпросът дали пълното игнориране на подобен актив е единствената разумна стратегия в свят, който се променя с безпрецедентна скорост.

Може би най-голямата грешка би била не България да не купи биткойн. Най-голямата грешка би била изобщо да не проведем този разговор. Защото историята показва, че всяка голяма финансова трансформация първоначално изглежда невероятна. Преди половин век никой не вярваше, че светът може да функционира без златен стандарт. Преди тридесет години малцина вярваха, че трилиони долари ще се движат ежедневно в дигитална форма без физически банкноти. Днес подобни идеи изглеждат напълно естествени.

Възможно е след двадесет години биткойнът да остане просто интересен исторически експеримент. Но е възможно и да се превърне в част от глобалната финансова архитектура. Именно затова въпросът не е дали можем да предвидим бъдещето. Въпросът е дали сме готови да започнем разговор за него, преди бъдещето да ни настигне. Именно тук започва истинското стратегическо мислене - не в опита да познаеш следващото движение на цената, а в способността да разпознаеш навреме темите, които един ден могат да променят начина, по който държавите съхраняват своето богатство.

Нека обърнем въпроса. Каква всъщност е цената България да НЕ притежава биткойн?

В инвестициите почти винаги задаваме грешния въпрос. Питаме: "Какво ще стане, ако купим?" Много по-рядко се питаме: "Какво ще стане, ако никога не купим?" Именно тази разлика разделя спекулативното мислене от стратегическото управление на капитал.

Историята на финансовите пазари е изпълнена с подобни примери. В края на 90-те години повечето институционални инвеститори смятаха интернет компаниите за временна мода. Малцина вярваха, че Amazon ще струва повече от традиционните търговски гиганти, че Google ще се превърне в най-голямата рекламна машина в света или че Apple ще бъде компания с капитализация от няколко трилиона долара. Повечето инвеститори не загубиха пари, защото купиха тези компании твърде рано. Те загубиха възможност, защото никога не ги купиха.

Това е така нареченият риск на пропуснатата възможност - риск, който почти никога не присъства в официалните модели за управление на портфейли. Балансите показват реализираните загуби. Те никога не показват цената на пропуснатите печалби. А понякога именно тя се оказва най-голямата.

Нека си представим един чисто хипотетичен сценарий. Българските международни резерви днес възлизат на десетки милиарди евро. Ако преди десет години държавата беше отделила символична сума - например половин процент от резервите - за експериментална експозиция към биткойн, тази инвестиция днес би представлявала многократно по-голяма стойност. Не защото някой е можел със сигурност да предвиди бъдещето, а защото малък риск е бил комбиниран с огромен потенциален резултат. Това е същността на асиметрията.

Именно поради тази причина най-големите инвестиционни фондове никога не изграждат портфейлите си около въпроса "Кое ще познаем?" Те ги изграждат около въпроса "Какво ще стане, ако се окажем прави?" и "Колко ще струва, ако се окажем в грешка?" Това е философията, която стои зад рисковия капитал в Силициевата долина, зад стратегията на много хедж фондове и зад концепцията за опционното мислене, популяризирана от Насим Талеб. Малки контролирани загуби срещу възможността за изключително големи печалби.

Разбира се, държавните резерви не могат и не трябва да се управляват като портфейл на рисков капитал. Тяхната основна задача е стабилността, а не максималната доходност. Именно затова никой не говори за значителна експозиция към високорискови активи. Но тук идва въпросът, който заслужава обществен дебат. Ако една държава приема, че две трети от резервите могат да бъдат държани в злато като стратегическа застраховка срещу бъдеща несигурност, защо идеята за символична експозиция към актив, който някои вече определят като "дигитално злато", автоматично се отхвърля без никакъв анализ?

Това не означава, че подобна експозиция задължително би била правилна. Означава единствено, че въпросът заслужава да бъде разгледан със същата интелектуална сериозност, с която анализираме всеки друг потенциален резервен актив. Защото най-големият риск за една институция невинаги е да направи грешен ход. Понякога е да остане напълно неподвижна, докато светът около нея се променя.

Историята показва, че най-ценните активи рядко изглеждат очевидни в момента, в който започват да променят света. През 1976 г., когато Apple е основана в гараж, никой не обсъждаше дали централните банки трябва да инвестират в технологични компании. През 1997 г. Amazon беше определяна като онлайн книжарница без печалба. През 2004 г. Facebook беше студентски сайт. Във всички тези случаи бъдещата стойност не беше очевидна. Очевидна беше единствено несигурността.

С биткойна ситуацията е различна, защото тук не говорим за компания, която произвежда стоки или услуги. Говорим за нов вид актив. Именно затова паралелът със златото е много по-подходящ от паралела с акциите. Въпросът не е дали биткойнът ще стане следващата Apple. Въпросът е дали един ден ще бъде възприеман така, както днес възприемаме златото - като ограничен актив, който не съществува, за да генерира доходност, а за да съхранява стойност.

Никой не знае дали това ще се случи. Но ако вероятността не е нула, тогава възниква един последен въпрос. Кое е по-опасно за една държава - да отдели символична част от резервите си за актив, който може никога да не оправдае очакванията, или след двадесет години да се окаже, че целият свят вече го използва като резервен инструмент, а тя никога дори не е започнала този разговор?

Именно това е цената на бездействието. Тя никога не се вижда в годишните отчети. Никога не влиза в бюджетния дефицит. Но понякога именно тя определя кои държави ще бъдат лидерите на следващата икономическа епоха и кои ще останат единствено наблюдатели.

България вече веднъж беше в центъра на биткойн историята. Защо така и не проведохме истинския разговор?

През 2017 година България неочаквано попадна в заглавията на световните финансови медии. След мащабна операция срещу организирана престъпна група се появиха информации, че българските власти са конфискували над 213 000 биткойна.

При тогавашните цени сумата изглеждаше впечатляваща. При последвалите върхове на биткойна различни международни медии започнаха да изчисляват, че ако тези активи все още се намират в държавата, тяхната стойност би надхвърляла размера на българския държавен дълг. Заглавията бяха сензационни. Социалните мрежи избухнаха. Започнаха да се появяват митове, легенди и всевъзможни конспиративни теории.

Истината обаче е далеч по-прозаична. В следващите години представители на институциите заявиха, че конфискуваните биткойни не се съхраняват като държавен резерв, а са били реализирани съгласно действащите процедури. Никога не беше публикувана подробна публична хронология за количествата, цените и начина на реализация, което остави място за множество спекулации. Но още по-интересното е друго.

Независимо дали държавата е реализирала печалба, загуба или просто е изпълнила законовите си задължения, България пропусна една много по-важна възможност - да започне разговор за това какво всъщност представлява този нов клас активи и какво място биха могли да заемат те в света през следващите десетилетия.

Това е симптом на по-голям проблем в начина, по който често водим обществения дебат. Почти винаги говорим за настоящето. Изключително рядко говорим за бъдещето. Вместо да обсъждаме как изглеждат резервите на една държава през XXI век, дали дигиталните активи постепенно ще намерят място до златото, какво правят другите държави и какви сценарии трябва да анализира България, общественият разговор остана затворен в един-единствен въпрос - "Колко струваха конфискуваните биткойни?" Това беше журналистически интересен въпрос. Но не беше стратегическият въпрос.

Истинският въпрос е друг. Ако през следващите двадесет години биткойнът постепенно се утвърди като част от глобалната финансова архитектура, ще можем ли да кажем, че България е анализирала този сценарий достатъчно рано? Или ще повторим модела, който често сме виждали в икономическата си история - да започнем да говорим за новите тенденции едва когато вече са станали очевидни за всички?

Разбира се, подобен разговор не означава автоматично действие. Националните резерви не са портфейл на рисков инвеститор. Те са основата на финансовата стабилност на една държава. Именно затова всеки потенциален нов резервен актив трябва да бъде подложен на много по-строги критерии от всеки инвестиционен продукт на пазара.

Волатилността на биткойна, регулаторната несигурност, киберрисковете, въпросите около попечителството и ликвидността са реални и не могат да бъдат омаловажавани. Именно поради тази причина никой сериозен анализ не би защитил идеята голяма част от резервите на България да бъдат насочени към подобен актив.

Но съществува огромна разлика между две напълно различни позиции. Първата е да кажем: "Това е твърде рисково, следователно нека анализираме внимателно всички сценарии." Втората е да кажем: "Това е криптовалута, следователно изобщо няма какво да обсъждаме." Първата позиция е институционално мислене. Втората е отказ от стратегически дебат.

Всъщност най-интересното е, че подобно мислене не е чуждо на управлението на резерви. Всяка централна банка непрекъснато оценява различни сценарии с ниска вероятност, но с потенциално огромно въздействие. Именно затова се държи злато. Именно затова резервите са диверсифицирани между различни валути, облигации и ликвидни инструменти. Целта никога не е да се максимизира доходността, а да се минимизира вероятността една единствена грешка да постави под риск финансовата стабилност.

От тази гледна точка най-интересният въпрос вече не е дали България трябва или не трябва да притежава биткойн. Истинският въпрос е дали институциите трябва поне да разработват сценарии за свят, в който дигиталните резервни активи постепенно започват да съществуват редом със златото. Това не е прогноза. Не е препоръка. Това е упражнение по стратегическо мислене - същото, което отличава държавите, които реагират на бъдещето, от онези, които винаги догонват събитията.

В крайна сметка историята рядко награждава тези, които са били абсолютно сигурни. Много по-често тя възнаграждава онези, които са били достатъчно любопитни, за да зададат правилния въпрос, преди останалите изобщо да са осъзнали, че той съществува.

Може би биткойнът никога няма да заеме мястото, което днес заема златото. Може би след двадесет години ще бъде просто бележка под линия във финансовата история. Но ако се случи обратното - ако постепенно се превърне в признат резервен актив наред със златото - тогава най-голямата грешка няма да бъде, че някой не е купил достатъчно рано. Най-голямата грешка ще бъде, че никой не е имал смелостта да започне разговора.

Защото бъдещето почти никога не принадлежи на онези, които знаят всички отговори. То принадлежи на онези, които задават правилните въпроси достатъчно рано. И може би точно днес е моментът България да зададе един от тях. Не дали биткойнът ще достигне определена цена. Не дали ще замени долара. А дали в един свят, който се променя по-бързо от всякога, можем да си позволим лукса изобщо да не мислим за възможността един ден дигиталното злато да заеме място редом до физическото. Именно този дебат - проведен спокойно, професионално и без идеологически крайности - би бил истинската инвестиция в бъдещето.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.