За поредна година Консолидирания бюджет отчита за първия месец излишък. Според данните на министерството на финансите той е 937 млн. лева от БВП. Сумата изглежда голяма, но е с 470 млн лева по-малка от отчетената за първия месец на 2022-а.
Както посочва финансовото ведомство излишъкът се свива наполовина. Всичко това се случва въпреки сериозното увеличение на приходите, което е очаквано поради отчетената висока инфлация.
По данни на Националния статистически инситут средногодишният Индекс на потребителските цени (ИПЦ) за периода януари - декември 2022-а е 15.3%, а средногодишният Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПК) - 13 процента.
Увеличението на цените на стоките и услугите, което поддържа ръста на инфалцията, логично би трябвало да се отрази в ръст на приходите от данъците – най-вече от ДДС. Според Министерсктвот на финансите, през януари 2023-а приходите в Консолидирания бюджет ще са 4.84 млрд. лева, което е с 515 млн. лева повече в сравнение с януари 2022-а – ръст от 12 процента.
Основната част от това увеличение - 406 млн. лева, идва от данъците. Това увеличение обаче е недостатъчно, за да запази нивото на излишъка от януари 2022-а. Причината за по-ниският излишък са чуствително увеличените разходи по КФП.
И тук ще цитираме дословно финансовото ведомство. „Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) за януари 2023 г. са в размер на 4 366 млн. лева. За сравнение, разходите по КФП за януари 2022 г. бяха в размер на 3 384 млн. лева.
Най-значително нарастване има в частта на социалните разходи и по-специално разходите за пенсии, които нарастват номинално с над 370 млн. лв., следвани от разходите за субсидии, които нарастват с около 250 млн. лв., основно поради действащите програми за изплащане на компенсации за небитовите потребители на електрическа енергия.
Ръст също така има при разходите за персонал, разходите за издръжка и капиталовите разходи“, се пише в прессъобщението на Министерството на финансите. Вижда се, че парите, които харчи държавата за януари 2023-а са нарастнали с близо 1 млрд. лева в сравнение със същия период на миналата година.
Подобен ръст от над 29% трудно може да бъде компенсиран с аналогично увеличение на приходите. Всичко това на пръв поглед не предизвиква особенни тревоги когато човек гледа, че все пак бюджета е на излишък. Но това е времено състояние.
Нека не забравяме, че хазната влезе в 2022-а при много по-добри условия от сегашните и приключи годината с касов дефицит на Консолидирания бюджет едва от 1.35 млрд. лева, единствено благодарение на спестените капиталови разходи.
Впрочем, Министрвото на финансите не крие този факт като в отчета му за декември пише:
„От данните е видно, че разходите по КФП са по- ниски от планираните, като най-съществено забавяне при усвояването на планираните разходи има при разходите по сметките за средства от ЕС. Основна причина за това има ниското усвояване на разходите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и някои оперативни програми от програмния период 2021-2027 г., като по-ниски от планираните са и разходите и предоставените трансфери по държавния бюджет.
По-ниско от планираното е и усвояването на капиталовите разходи по държавния бюджет. Забавянето при изпълнението на проектите и програмите измества голяма част от планираните за 2022 г. разходи в 2023 г. и следващите години, което от една страна подобрява касовото салдо за 2022 г., но от друга води до натиск върху бюджета за 2023 година“.
През 2023-а, освен че много от отложените капиталови разходи ще трябва да бъдат направени, негативно на бюджетните приходи ще повлияят намаляването на темпа на инфлацията и драстичното свиване на икономическия ръст (възможно е дори да бъдат отчетени отрицателни стойности).
А ръстът на разходите ще остане най-вече заради постоянно влизащите в сила норматични разпоредби за нови увеличения на социалните плащания.
Към това добавяме нестабилната политическа ситуация у нас, която доказано води към взрив на популистките искания на партиите за нови увеличения на бюджетните разходи (а нов бюджет през април ще трябва да има) и разбира се непредсказуемата външна икономическа и политическа среда.
В такава ситуация свиването на бюджетния излишък през септември е много сериозен сигнал за нарастващи рискове пред финансовата устойчивост на държавата.