Резултатите на банките в Европа за второто тримесечие няма да са добри, но истинският тест за тях ще бъде през второто полугодие на 2020 г., пише The Wall Street Journal.

Печалбата им вече пострада заради икономическите щети, нанесени от пандемията. Но истинският размер на тези щети тепърва ще става ясен през следващите месеци с отварянето на европейските икономики и премахването на част от подкрепата, която правителствата осигуряват в момента.

През тази седмица Великобритания анонсира план за стимули на стойност $38 млрд., с който да помогне на бизнеса, докато премахва постепенно програмата за запазване на работни места. На Стария континент правителствените програми за подкрепа на заетостта покриват част от заплатите на над 40 млн. души, които са временно освободени, във Великобритания, Франция, Италия и Испания. Благодарение на тях досега в Европа не се вижда подобен ръст на безработицата, какъвто се наблюдава в САЩ. Скамейката от готови за работа служители пък ще помогне на компаниите да рестартират по-бързо дейността си и вероятно ще запаси немалка част от работните места, но други ще изчезнат. Според Allianz от тези 40 млн. работни места, 9 млн. са т. нар. "зомби" - те ще изчезнат до края на следващата година, след като програмите спрат да действат.

В крайна сметка това означава проблеми за вече закъсалите европейски банки. Ниските лихви и такси унищожиха приходите през второто тримесечие. Програмите за подкрепа на заетостта и платеният отпуск все още омекотяват удара в редица европейски страни. Когато те спрат да действат, банките могат само да се опитват да познаят реалните щети на лично и корпоративно ниво.

През второто полугодие отложената вълна от дефолти ще отхапе значителна хапка от и без толкова ниските печалби на европейските банки. Най-тежко ще пострадат тези институции, които имат най-голям дял необезпечени потребителски кредити и тези, които са отпускали заеми на най-пострадалите индустрии, като туризма и други.

Консолидацията може да помогне. Политиците и регулациите в Европа все още правят трансграничните сливания малко вероятни, но местните сделки са съвсем възможни на фрагментирани пазари като Германия и Италия. Но постигането им няма да лесно, тъй като дори банките не знаят колко струват активите им.

Инвеститорите в банки едва ли ще намерят на какво да се радват през следващия сезон на отчетите. Но по-добре да свикват.