Гърция вече взима заеми на международните капиталови пазари по-евтино от Франция - обрат, немислим допреди десетилетие. Атина плаща около 4,28% доходност по 10-годишните си държавни облигации, докато Париж дава близо 4,50%, посочва в свой материал Euronews.
През март 2012 г. Гърция бе на практика отрязана от пазарите с доходност близо 40%, докато Франция се финансираше под 3%. Четиринадесет години по-късно позициите са разменени.
Как Атина изпревари Париж
Разликата не идва от размера на дълга, а от посоката на движение.
Гърция дължи повече спрямо своята икономика (143,5% от БВП спрямо 117,6%), но освен това все пак френската да е над десет пъти по-голяма.
Докато гръцкото съотношение дълг-БВП спадна с 9,4 процентни пункта за година, френското се повиши с около четири. Европейската комисия очаква Гърция да продължи надолу - до 134,4% през 2027 г., докато Франция ще надхвърли 120%.
Атина затвори миналата година с бюджетен излишък от 1,7% от БВП и расте с близо 2%. Франция отчете дефицит от 5,1%. На 11 септември финансовият министър Ролан Лескюр наполовина намали прогнозата за растеж през 2026 г. до 0,5% и се отказа от целта за 5% дефицит.
Статистическата служба INSEE очаква едва 0,4% ръст и определя Франция като единствената голяма развита икономика, която ще забави темп тази година.
Защо гръцкият дълг тежи по-малко
Голяма част от гръцкия дълг се дължи на европейски публични институции по бавно изтичащи, фиксирани и облекчени условия. Средният матуритет надхвърля 18 години, а годишният разход по обслужването му е едва 1,94%.
Практически целият дълг е при фиксирана лихва, защитен от покачването на пазарните ставки.
Франция няма подобна защита - старите облигации се заменят с нови при по-високи разходи. Лихвените плащания тази година се очаква да достигнат 65 млрд. евро, което прави обслужването на дълга най-голямата разходна позиция на държавата.
Сметната палата предупреди, че това перо може да доближи 100 млрд. евро до 2029 г., а ОИСР - че без промяна в политиката дългът може да стигне около 200% от БВП до 2050 г.
Франция планира емисии за 310 млрд. евро през 2026 г., срещу едва около 8 млрд. евро за Гърция, която освен това предсрочно изплаща около 13 млрд. евро, разчитайки на резерви от близо 40 млрд. евро.
Пазарите вдигат жълт картон
Гърция вече е с инвестиционен рейтинг при трите водещи агенции - S&P и Fitch с "BBB", Moody's с "Baa3" - всички със стабилна перспектива. Франция остава по-високо оценена (S&P и Fitch "A+", Moody's "Aa3"), но с негативна перспектива при последната.
Morgan Stanley препоръча на клиентите си къси позиции по френски и белгийски дълг заради недостатъчна фискална консолидация. Спредът между френските и германските 10-годишни доходности достигна около 0,9 процентни пункта - най-високото ниво от еврокризата насам.
Икономистът Жан-Пиер Пети предупреди за риск от "аржентински сценарий", а колумнистът на Le Figaro Рено Жирар нарече Франция "финансовият срам на Европа".
И, все пак, никой не оценява вероятност от неплатежоспособност на Франция - страната разполага с дълбоки капиталови пазари, голяма вътрешна спестовна база и рейтинг с няколко степени над гръцкия. Но раздробеният парламент и президентските избори догодина усложняват всяко фискално решение, докато Гърция вече печели доверието, което Париж губи.
USD
CHF
GBP