Законите за движението, теорията за гравитацията и "Математически начала на натурфилософията" превръщат Исак Нютон в един от най-влиятелните учени на XVII век. Малко по-известна е обаче друга част от кариерата му - тази на държавен служител, който посвещава години на защитата на английските пари.
През 1696 г. Нютон е назначен на висш пост в Кралския монетен двор по препоръка на канцлера на хазната Чарлз Монтегю, разказва HotNews. По това време Англия провежда мащабна реформа на парите, при която старите сребърни монети се изтеглят от обращение и се заменят с нови. Операцията, известна като Great Recoinage, продължава около три години. След приключването ѝ обаче Нютон се насочва към разрешаването на друг сериозен проблем - фалшифицирането.
Престъпниците изработвали матрици и използвали по-евтини метали, за да произвеждат монети, които да изглеждат като истински. Друг широко разпространен метод по това време е изрязването на сребро от ръбовете на монетите, като се извлича благородният метал, без напълно да изгуби външния вид.
Така работата на Нютон в Монетния двор се оказва много повече от формална държавна длъжност. Той лично се заема с разследването на случаи на измама, събира информация и разговаря с информатори, запазени в проекта "Newton and the Mint" на Оксфордския университет под формата на писма, свидетелски показания и подробни записки.
Фалшификатор срещу учен
Един от най-интересните случаи е този на Уилям Чалонър - човек, превърнал се в най-известния фалшификатор и противник на Монетния двор.
Той има необичайна стратегия - вместо да се крие от властите, Чалонър се опитва да се представи като човек, който може да помогне за решаването на проблема, като обвинява служители на Монетния двор в некомпетентност и предлага собствени методи за предотвратяване на производството на фалшиви пари. През 1697 г. дори получава възможност да демонстрира пред парламентарна комисия метода си за производство на гвинеи.
Източник: iStock
Докато Уилям Чалонър използва институциите, които би трябвало да го преследват, за да докаже собствената си експертиза, Нютон започва да събира доказателства срещу него.
Един от най-важните запазени документи е "Chaloner's Case" - подробна история на престъпленията на Чалонър след 1690 г., в която Нютон обобщава сведения и признания на други участници във фалшифицирането.
Оказва се обаче, че ученият не остава единствено пасивен ръководител на разследването. През март 1699 г. той лично удостоверява показанията, които разказват за дейността на Чалонър, включително предполагаеми места за фалшифициране, инструменти и имена на хора, свързани с престъпната мрежа.
Краят на играта
В началото на 1699 г. Чалонър пише на Нютон. В запазеното писмо той отрича част от обвиненията и настоява за невинността си. Документът е сред архивите, които днес позволяват да се проследи пряко сблъсъкът между двамата. Въпреки това, на 22 март 1699 г. той е осъден и екзекутиран.
През 1699 г. Нютон поема по-високия и по-доходоносен пост на управител на Кралския монетен двор, като остава начело на институцията до смъртта си през 1727 г.
Дейността му има сериозен ефект върху икономиката на страната по това време. Паричната система не се основава само на металното съдържание на монетите или на способността на държавата да ги произвежда. Напротив, най-важното е доверието, че монетата действително струва това, което пише върху нея.
Така един от най-великите физици в историята посвещава десетилетия на проблема как държавата да защити парите си от хората, които се опитват да подкопаят стойността им.
USD
CHF
GBP
