Правителствата по света продължават да трупат нов дълг, възползвайки се от рекордно ниските разходи по обслужването на заемите, за да удължат икономическата експанзия. Преди десетилетие икономисти предупредиха, че повишаването на правителствения дълг над 90% от брутния вътрешен продукт може да забави растежа и увеличава риска от кризи.

Сега обаче те не са толкова сигурни, пише The Wall Street Journal.

В свят на ултраниски лихви, някои казват, че по-високите нива на правителствен дълг са оправдани - дори и желани. Ако лихвите останат под нивото на икономически растеж, правителствата би трябвало да могат да емитират нов дълг, без да се притесняват от изплащането му по-късно, казват група икономисти, включително Оливие Бланшар, бивш главен икономист в Международния валутен фонд.

Възползвайки се от възможността, правителствата на Франция, Италия, Испания и Великобритания вече се готвят за огромни бюджетни дефицити през следващите години, които ще увеличат задлъжнялостта на почти 100% от икономиката - или повече. Япония наскоро съобщи за фискални стимули на стойност $120 милиарда, за да подкрепят растежа - макар че публичният дълг вече е повече от два пъти по-голям от икономиката на страната.

САЩ също се възползва, като годишният дефицит достига над $1 трилиона, а общият правителствен дълг вече е над 105% от БВП.

Промяната създава притеснения сред регулатори и международни институции, които предупреждават, че високият дълг все още носи рискове. "Растящият правителствен дълг на Франция е причина за притеснение, тъй като намалява мястото за фискални маневри в случай на спад на икономиката", заяви миналия месец президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард.

Европейската комисия предупреди осем държави през ноември, че рискуват да нарушат правилата на съюза, според които страните с дълг над 60% от БВП трябва да го намалят.

Традиционно, икономистите се притесняват, че високият държавен дълг "изсмуква" средства, които иначе биха ползвани за частни инвестиции. "Ниските лихви ни казват, че средствата, достъпни за частни инвестиции, не са оскъдни, така че разходите, които традиционно свързваме с високия правителствен дълг, сега не са така високи", казва Керън Динан, бивш главен икономист в щатското Министерство на финансите.

Някои икономисти посочват, че високият правителствен дълг може да има предимства, като например да задоволи растящото търсене сред инвеститорите за сигурни активи. То може и да замести централните банки, които останаха без инструментариум да се борят срещу бъдеща криза. Той може да финансира и публични инвестиции в инфраструктура, образование, развойна дейност и дейности срещу климатичните промени, което от своя страна да повиши растежа.

Не липсват обаче и предупреждения, че ниските лихви отразяват нисък растеж, което прави премахването на планината дълг трудно. Държавите с висок дълг имат и по-малки възможности да отговорят на икономически шокове, като увеличат разходите и намаляват данъците.

Проучване на Международния валутен фонд, публикувано миналия месец, показва, че развитите икономики са изправени пред значително по-голям риск от влизане в криза, ако суверенният дълг към чуждестранни кредитори надхвърли 70% от БВП. За нововъзникващите икономики този праг е 30%. Докладът се базира на над 400 кризи в 188 страни между 1980 и 2016 г.

Изследването посочва, лихвите често остават ниски за продължителен период от време, но точно преди криза се покачват рязко. И това подсказва, че правителствата не трябва да разчитат твърде много на настоящите ниски нива.

Двете европейски икономики с най-бавния икономически растеж през последното десетилетие - Италия и Гърция - го започнаха и с най-големите правителствени дългове. Ирландия, която навлезе в криза с нисък дълг, бързо излезе от нея, посочва Кармен Рейнхарт, икономист в "Харвард".

Рейнхарт и икономистът Кенет Рогоф посочиха през 2010 г., че държавите с висок правителствен дълг (над 90% от БВП) обикновено имат и по-бавен икономически растеж. В доклада двамата разглеждат данни от 44 страни за период от над 200 години. Средният растеж сред по-задлъжнелите страни е с 1% по-бавен.

Прииждащото цунами от дълг

Прииждащото цунами от дълг

Правителствата трябва да действат. Иначе този път щетите ще са много повече