Европейската централна банка след заседанието си в четвъртък не промени базовата лихва по рефинансирането (т.нар."репо лихва"), оставяйки я на нулево равнище, се казва в съобщението на ЕЦБ.

Ставката на ЕЦБ по депозитите също се запазва на ниво минус 0,4%, а лихвената ставка на лихвите по кредитите - на ниво 0,25%.

Днешните решения съвпаднаха с очакванията на анализаторите и пазарите.

Основните формулировки в изявлението на регулатора запазват духа си, както и обемът на стимулиращата парична програма.

Още на заседанието си през октомври 2017 г. ръководството на ЕЦБ взе решение да продължи програмата количествени облекчения - за изкупуване на активи (QE) до септември 2018 година. Но при понижение на месения размер на изкупуваните активи от 60 на 30 милиарда евро след януари.

Днес ЕЦБ потвърди, че има намерение да продължава да купува финансови активи за 30 млрд. евро на месец до края на септември тази година, или дори след този срок, ако това е необходимо, докато Управителният съвет на банката не види трайна възходяща корекция на инфлацията в съответствие с целевото ниво от малко под 2 на сто.

На пресконференцията след заседанието управителят на ЕЦБ Марио Драги коментира малко по-слабото представяне на икономиката, поскъпващото евро и инфлационните перспективи с оглед скока на петролните цени. Както и геополитическите рискове и опасността от търговските войни, които могат да повлияят върху икономическия растеж в еврозоната.

Марио Драги призна забавянето на икономическия растеж в региона през последните месеци. Въпреки това, според него, възстановяването остава стабилно и всеобхватно.

Пазарите, които се опасяваха, че ЕЦБ ще отложи излизането от програмите за стимулиране поради отслабването на растежа, приеха положително това твърдение.

"Базовата сила на икономиката на еврозоната както и преди поддържа у нас увереност, че инфлацията в средносрочна перспектива ще се движи в посока към нашето целево равнище от малко под 2 на сто", каза на пресконференцията шефът на ЕЦБ.

Драги смята, че до края на 2018 г. инфлацията в еврозоната ще остане около 1,5% годишно. Основните опасения в неговата икономическа прогноза са свързани с външни, международни фактори. Сред тях Драги посочи и "по-изразени рискове от протекционизъм".