Цените на изкопаемите горива по целия свят се покачват, което кара някои професионалисти да се отнасят към настоящото състояние на пазара като към "енергийна криза", която би могла да има далечни последици за всички световни потребители. Това също има последици за енергийната политика, тъй като САЩ - и останалата част от света - се опитват да загърбят суровия петрол и неговите странични продукти и да преминат към възобновяеми източници на енергия.

Енергийните активи от фючърси на природен газ до суров петрол се търгуват на или около многогодишни върхове, като ръстът им се отличава със своите темпове и тежест.

"Това е почти като всичко, което може да се обърка, да се обърка", каза Хелима Крофт, глобален ръководител на стратегията за стоките в RBC, пред MarketWatch в телефонно интервю. "Това е многостранна история", казва енергийният специалист и бивш старши икономически анализатор в Централното разузнавателно управление.

Какво е енергийна криза?

И така, какво е енергийна криза и как стигнахме дотук? Някои я определят като пречка в предлагането на енергийни ресурси с потенциал да затрудни икономиките. Ръководителят на стоковите изследвания на Goldman Sachs Джефри Къри каза пред MarketWatch, че просто казано "енергийната криза" е явлението "недостатъчно енергийно предлагане, за да се задоволи търсенето".

В началото на 70-те години на миналия век енергийна криза обхвана САЩ, причинена отчасти от петролно ембарго, ръководено от големите производители на петрол в Близкия изток, тъй като потреблението се повиши и Америка беше зависима от вносен суров петрол.

Всички действия в енергетиката се случват на фона на нарастващата загриженост относно висока инфлация, която се засилва от скока в цените на енергията. Фондовият пазар е разстроен, на фона на притесненията относно ценовия натиск и способността му да възпрепятства световните икономики. Индексите Dow Jones Industrial Average, S&P 500 и Nasdaq Composite претърпяха бурна търговия и не постигат добри резултати от скока на енергийните активи.

Как попаднахме тук?

Този път за нарастващите цени са виновни смесица от събития. Те включват възобновяването на икономиките от кризи на пандемия; решенията на Китай, един от най-големите вносители на енергийни продукти в света; притесненията, че големите производители на енергия не увеличават производството; и преминаване към възобновяеми енергийни източници, докато инвестициите в изкопаеми горива намаляха.

Всъщност пандемията от COVID-19 може да е изострила тенденцията за намаляване на инвестициите в изкопаеми горива, след като глобалните блокировки през 2020 г. доведоха до очаквания за намаляване на потреблението им.

Ролята на Китай

Китай е най-големият вносител на енергийни продукти в света. Докладите и данните показват, че страната изпитва недостиг на енергийни ресурси, което я принуждава да се обърне към "по-мръсните" въглища, дори когато се опитва да спази стандартите за намаляване на въглеродните си емисии.

Financial Times отбелязва, че електроцентралите, работещи с въглища, представляват около 70% от електроенергията в Китай, но в нея силно липсва суровината, тъй като е затворила въглищни заводи и мини, отчасти по екологични причини.

На всичкото отгоре Китай забрани вноса от Австралия, произвеждаща въглища, преди година, поради нарастващото напрежение между страните, което сега ограничава способността на Пекин да възлага стоките на външни изпълнители.

Въпреки това, Ройтерс съобщи миналата седмица, че Китай освобождава австралийски въглища от митническо съхранение. Някои предполагат, че страната може в крайна сметка да прекрати напълно забраната за внос от Австралия, ако проблемите се засилят. Китай увеличава вноса си на въглища, като Пекин закупува 32.88 милиона тона въглища през септември, което е 76% увеличение спрямо година по-рано, съобщи Ройтерс в сряда, позовавайки се на Общата митническа администрация на страната.

Ролята на Русия

Русия, основен производител на петрол и природен газ, беше обвинена за усилване на енергийната криза, като ограничи глобалния си износ, за да повиши цените още повече.

Руският лидер Владимир Путин, изказвайки се на московски енергиен форум в сряда, отрече тези твърдения и заяви, че руският производител на газ "Газпром" не задържа производството и се придържа към съществуващите договори за подаване на газ за Европа. "По-високите цени на газа в Европа са следствие от дефицит на енергия, а не обратното и затова не трябва да се занимаваме с прехвърляне на вина, това се опитват да направят нашите партньори", каза руският президент Владимир Путин.

Путин прехвърли вината за енергийните проблеми на континента върху европейските лидери. "Европейският пазар на газ не изглежда добре балансиран и предвидим", каза той. Говорителят на Кремъл заяви пред репортери в сряда, че Русия е увеличила максимално доставките си на природен газ в Европа и че всяко допълнително увеличение ще трябва да бъде договорено с "Газпром".

Русия е обвинена, че е използвала силата си в предлагането, за да спечели одобрението за Северен поток 2, спорен подводен газопровод за природен газ, който тече от Русия до Германия и има за цел да доставя гориво до Европейския съюз, заобикаляйки Украйна.

Тръбопроводът би удвоил съществуващия капацитет на Русия за износ на газопроводи през Балтийско море до 110 милиарда кубически метра, което се равнява на повече от половината от общите доставки на руски газ за Европа, съобщи Ройтерс.

Крофт от RBC спекулира, че Русия все още може да няма достатъчно капацитет, за да отговори на текущото търсене в Европа. "Дори Северният поток 2 да е магически одобрен, Русия няма капацитет за задоволяване на текущото търсене", каза анализаторът.

Верижна реакция

Купуването на въглища от Китай доведе до скок на цените им. В сряда важен фючърсен договор за въглища се е повишил до рекордно високо ниво от 1640 юана ($ 254,44) за тон.

По-високите цени на въглищата принуждават потребителите на енергия да се обърнат към алтернативи, които биха могли да бъдат по-евтини или по-лесно достъпни, включително мазут, суров дестилат, който се използва за отопление, и природен газ. "Тъй като имахме необичайно студена зима в Азия, това изтегли доставките от европейските запаси на природен газ", каза Крофт.

Европейската енергийна криза

Във Великобритания, където правителството преминава към възобновяеми енергийни източници като производство на вятърна енергия от морето - лятото, лишено от вятър, за да задейства турбините, които от своя страна създават енергия, доведе до търсене на енергия, която надхвърля наличността. Трудностите при транспортирането на природен газ, поради недостиг на работна ръка и други фактори, също влошиха кризата. В резултат на тези проблеми, цените на регионалните фючърси на природен газ са отбелязали почти параболично поскъпване през последните месеци.

Перспективата

Крофт каза, че инвеститорите трябва скоро да се превърнат в метеоролози, тъй като тежестта на студа през зимата тази година може да е най-големият фактор за това накъде ще се предвижват цените на енергийните суровини и съответно енергийната криза.

Студена зима би могла да предизвика по-голямо търсене на природен газ и горива за отопление, което би довело до още едно повишаване на вече нарасналите цени.

Къри определи енергийната криза като "отмъщение на старата икономика", тъй като мнозина насърчават по-бързото преминаване към електрически превозни средства и източници на енергия, считани за по-щадящи околната среда.

"Капиталът е пренасочен към новата икономика и задушава това, което е необходимо за увеличаване на базата на предлагане в старата икономика, т.е. изкопаемите горива", каза Къри.

Ето защо анализаторите от Goldman виждат тази криза като притежаващ потенциал да доведе до "многодесителетен суперцикъл на стоките". Това е повторение на оценка, направена от Къри и колегите му през януари, когато инвестиционната банка обяви скока в цените като началото на "дълъг супербичи цикъл".

Разбира се, Goldman очакваше, че настоящият суперцикъл може да бъде подкрепен от прехода към възобновяеми енергийни източници, но не е ясно дали преходът ще се развие така гладко, както беше предсказано от поддръжниците на зелена енергия.

Климатичната криза доведе до енергийната криза

Доклад на МАЕ очертава план за постигане на нулеви емисии на въглеродни емисии до 2050 г., но последните събития, включително увеличеното търсене на въглища и съмненията относно надеждността на източниците на зелена енергия като форма на базова мощност, може би пораждат съмнения относно постигането тези глобални екологични цели.

"Това е сигнал за събуждане към политиците, че ще трябва да имаме по-балансиран подход към този преход... и ако не го направим, това ще бъде катастрофа", според Фил Флин от The Price Futures Group.

"Всичко това се случва на фона на COP-26", каза Крофт, имайки предвид Конференцията на ООН за изменението на климата през 2021 г., която ще се проведе на 31 октомври.

Световната здравна организация в неотдавнашен доклад призова правителствата да "действат спешно" по отношение на климатичната криза, която тя определи като "най-голямата заплаха за здравето пред човечеството".Критиците твърдят, че стремежът да се премине към "зелена енергия" подчертава структурните проблеми в съществуващия енергиен комплекс.