Професор Гюнтер Шнабл е директор на Института за икономическа политика към Университета в Лайпциг. Анализът му е поместен на страниците на японския финансов вестник Nikkei Asia.

Докато САЩ се огъва под тежестта на тежки икономическа, социална и здравна кризи, историческите мерки за стабилизиране на държавата увеличиха правителствения дълг до 130% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от новоиздадените правителствени облигации бяха придобити от Федералния резерв, което значително наду счетоводния баланс на централната банка.

В същото време икономиката на Китай отново работи, а правителственият дълг се увеличи до едва 60% от БВП. Счетоводният баланс на централната банка също не нарасна толкова много, а Пекин демонстрира икономическото си лидерство с Източна Азия, присъединявайки се към икономическия блок от 15 държави в региона, който представлява най-голямата търговска сделка в историята.

Отвори ли се възможност Китай най-сетне да прекрати хегемонията на долара в Източна Азия?Има исторически причини доларът да е водещата валута в международната финансова система. Доларът послужи за основа на системата Bretton Woods, въведена след Втората световна война. Той бе резервна валута и котва за всички централни банки, които участваха.

Когато САЩ финансираха войната във Виетнам, като печатаха нови пари, доларът бе под изключителен натиск за обезценка, което накара другите централни банки да купуват долари, за да стабилизират обменните курсове. Така другите държави всъщност съфинансираха разходите на американското правителството. Това накара френският финансов министър Валери Жискар д'Естен да осъди "прекомерната привилегия" на долара — способността на САЩ да финансира големи дефицити в платежния баланс чрез доминиращия статут на валутата си в световните финанси.

Когато, притеснена от "вносна инфлация", германската Бундесбанк позволява на дойче марката да поскъпне през 70-те години на миналия век, другите държави я последвах и системата се срина. Европа се откъсна от долара, но азиатските държави, с изключението на Япония, продължиха да стабилизират собствените си обменни курсове срещу американския долар.

Когато Китай се отвори за международни трансакции през 1994 г., Пекин тясно фиксиран валутен курс с долара. Така в Източна Азия се създаде неформален доларов стандарт и много държави стабилизираха курса си спрямо зелената валута. Това създаде висока степен на стабилност на курсовете в самия регион, засилвайки разделението на труда и търговията.

Китай играе централна икономическа роля в Източна Азия, защото, за разлика от Япония, нейната икономика расте силно от 90-те години на миналия век насам. В рамките на производствената мрежа в Източна Азия, компаниите от Югоизточна Азия често са доставчици на китайски компании, които изнасят за САЩ и Европа.

Връзването на юана и долара помогна за стабилизирането на региона, когато много от валутите се сринаха по време на кризите от 1998 и 2008 г. В настоящата криза юанът стои стабилен. Китайската валута обаче все още няма ролята на долара дори в регионален план, тъй като капиталовите пазари на страната са стриктно регулирани и запечатани с капиталов контрол.

Може би е време обаче играта да се промени. Президентът Джо Байдън цели да финансира реанимацията на американската икономика и амбициозните климатични цели с помощта на Фед. И това най-вероятно ще натисне още по-надолу долара.

Финансовите ефекти от постоянно хлабавата парична политика може да се очаква постепенно да отслабят американските финансови пазари. Тук лежи и възможността на Китай да промотира международната роля на юана, както германската Бундесбанк през 70-те.

Тогава, в период на разхлабване на паричната политика по света, германската централна банка задържа своята по-стегната спрямо Фед, така че дойче марката поскъпваше. Това превърна германската валута в привлекателен метод за съхранение на стойност в света. Към края на 70-те години САЩ бяха принудени да пуснат облигации в марки и швейцарски франкове, което символизираше опасността пред статута на долара.

Когато САЩ затегнаха паричната си политика под председателя на Фед Пол Волкър в началото на 80-те, Европа вече се бе откъснала от долара, а дойче марката се превърна в резервната валута на Стария континент.

За лидерите на Китай зависимостта от долара отдавна е трън в петите им.

И Пекин предприе две важни стъпки. От края на май 2020 г. на юана бе позволено да поскъпне срещу долара с почти 10%. Китай намали и американските облигации, които притежава, от $1,3 трлн. към края на 2011 г. до около $1 трлн. в края на 2020 г. Това идва в момент, в който има значителен спад на чуждестранните инвеститори, които притежават американски дълг, от 43% през 2013 г. до по-малко от 30% днес.

Сега Фед държи все по-голям дял, което пък може да предизвика ерозия на доверието в международната роля на долара. Ако юанът продължи да поскъпва, все повече държави от Източна Азия ще бъдат изкушени да завържат своите валути с него, за да запазват стабилност на курсовете в региона.

Нещо повече, икономиките от югоизточна Азия може да се окажат изкушени и да обменят доларите си за юан, за да се възползват от поскъпването. Така ще се появи неформален съюз на по-малките икономики в региона, за които юанът ще е новата резервна валута. А Япония също може да се изкуши да се присъедини.