Нужен ли е паричен съвет на България след кризата?

Паричният съвет (ПС) се очертава като средство от последна инстанция за въвеждане на твърди бюджетни ограничения на макро и микро ниво, което води до стабилизация на основните номинални променливи в икономиката, отваряйки възможности за извършване или довършване на онези структурни реформи, генериращи сигурност и растеж...

Може би всичко това звучеше по-правдоподобно преди началото на кризата. Днес ПС е стратегия за бъдещето и визия за икономическото развитие на всяка страна, прилагаща тази мярка, защото това е политика не за една или две години. Успехът на ПС и разгръщането на неговите предимства зависят от изпълнението на поетите ангажименти в по-дълъг период от време и по-възможно най-съвестен начин, изисквайки последователност, постоянство и неотменимост в действията на субектите, прилагащи принципите на този вид паричен и валутно-курсов режим.

Или ПС е едно от лекарствата в програма за лечение и оздравяване използвана при лечението на тежки заболявания.

И ако тази програма не се спазва стриктно, то неприемането на едно от лекарствата в необходимата доза и режим, би опорочило цялото лечение и би обрекло пациента на смърт. Дори ако едно от лекарствата вреди на пациента (като отрова) само по себе си, то поставено в режим и цялостна методология и план на лечение, би донесло оздравителен ефект върху болния. За това считам, че дори ПС в даден период да не носи позитивни ефекти върху икономиката, която го е приела (в условията на ПС по дефиниция ефектите от подобни на сегашната кризи, се абсорбират от реалния и фискален сектор), то в контекста на цялостната икономическа политика през годините би се достигнало до позитивни резултати за страната след приключване на лечението. Затова, ако България продължи да спазва предписаното преди 15 години от МВФ лечениие или от друг субект със същото усърдие и дисциплина би изпреварила много страни от ЦИЕ, които са давани за пример за успех и реформаторско мислене през тези години. И това може да стане само при вътрешен консенсус на обществото и партиите.

Така България, ако има стратегически цели, то тя може в бъдеще (след кризата) сама да прилага своеобразен ПС без да се обвързва с МВФ (или ЕЦБ, ако все още има ЕС), като БНБ поеме ролята на негов супервайзър и консултант.

По дефиниция ефектите от подобни на текущата кризи се абсорбират от реалния и фискален сектор, но ПС накара българската икономика да стане по-конкурентоспособна, банките по-ефективни, рентабилни и стабилни, а българските правителства по-пестеливи и фискално разумни.

...или когато законът за БНБ замени закона за единната цена

Перспективата на членство в ЕС и съпътстващия го процес на догонване и конвергенция (catching-up) донесе повишаващи се ценови нива в България в периода преди 2007 г., а и след това. Тази перспектива трябваше да даде сигнал, че идващата инфлация ще подкопае експортния потенциал на страната. В страна с ПС и повишаваща се инфлация може да се очаква според икономическата теория нарастване на вноса и като резултат дефицит по текущата сметка на Платежния баланс (едва през 2011г. България постигна положително салдо по ТС на ПБ). За страни без ПС е налична възможността за използване на инструмента парична политика и девалвация на местната валута с цел повишаване или запазване на конкурентоспособността на местното стопанство, т.е. в действие е законът за единната цена (one price law). Законът на Г. Касел за единната цена е такъв механизъм, който компенсира загубата за продавача (износителя) от покачващата се местна инфлация чрез обменния курс на местната валута спрямо тази на купувача. Най-просто казано поради повишаваща се инфлация продавача разполага с все по-малко пари за покупка на местните факторни пазари, затова една девалвация на местната валута ще увеличи парите на продавача след като вече срещу валутните си постъпления от чужбина той ще получи повече местни пари. И така двата ефекта се компенсират.

Липсата на опция за прилагане закона за единната цена в България кара производителите продаващи на чуждите пазари да повишат своята конкурентоспособност чрез увеличаване на ефективността си, минаваща през намаляване на енергоемкостта, времеемкостта, капиталоемкостта, повишаване на квалификацията и т.н. Т.е. себестойността трябваше да падне чрез ефективност на разходите и обезателно при запазване на качеството на продукцията (защото западния потребител макар и в криза е много взискателен и не може да му предлагаш некачествен продуккт преследвайки ниската цена както е у нас). Например, за страна като Румъния, която също се присъедини към ЕС по идентичен начин, местните производители бяха облагодетелствани от намесата на паричните власти чрез девалвация. Но за сметка на ефективност?

Ефектите на текущата криза и повишаващия се ръст на износа (независимо от тезата за базовия ефект) показаха, че ПС е накарал българския производител да се справя без помощта на правителството, българския производител се бори и печели все повече пазарен дял чрез по-ефективно производство.

От друга страна законът за БНБ, приет с въвеждането на ПС, ограничи или забрани финансирането от страна на Централната банка на дефицитите на правителството и местните банки. Наредба 6 на БНБ ясно регламентира реда, при който може да се подпомага банка, която е изпаднала в затруднение. Така рестриктивните принципи на ПС помогнаха на банковия сектор у нас да стане по-силен, което в условия на криза си пролича. Банките трябваше да се оправят без да използват ЦБ като звено за рефинансиране и кредитиране. Отделно от това те трябваше да се борят с клонове на чуждестранни финансови институции, които разчитаха на евтин ресурс от банките майки. Последните използващи централните си банки за евтино кредитиране. Представянето на чисто българските банки в класацията по банкови активи (балансово число) в условията на криза доказва, че българският предприемач разбира от банково дело.

И не на последно място правителствата се научиха да пестят и да не разчитат да покриват дефицитите от ЦБ. Научиха се да използват публичните ресурси по-ефективно и да спестяват средства за черни дни. Наличието на излишъци след 2003 г до 2009г. и използването на обособен Фискален резерв са доказателство. Кризата и това показа.

И всичко това нямаше как да се разбере, ако не бяхме в ПС и ако не беше се случила точно тази криза.