Корпоративна търговска банка беше подложена на масирано теглене на депозити вследствие на насадено усещане у нейните клиенти за проблеми с качеството на кредитния й портфейл. Това заяви в интервю за в. „Стандарт" подуправителят на БНБ Калин Христов.

По думите му, досега акционерите на КТБ не са показали план за ликвидна подкрепа.
Във връзка с откритата наказателна процедура от страна на Европейската комисия срещу България заради проблемите с КТБ, подуправителелят на БНБ изтъква, че правилата за държавна помощ изрично изисквали банката, която получава ликвидност от държавата, да е доказано платежоспособна и да няма капиталов недостиг.

„При невъзможност да се представи ясна оценка на капиталовата адекватност на банката, която да е основа за одобряване на държавна помощ от ЕК, останаха две възможности. Първо, след събиране на липсващите документи, да се изготви пълна и достоверна оценка на качеството на активите на банката, което да е основата за решение за възможностите за оздравяване на банката. Втората възможност бе на база на вече извършеният през юли кратък преглед, да се вземе само онази част от портфейла, за която можеше да бъде дадена безспорна оценка и с нея да се създаде нова здрава банка (в случая можеше да се използва и банка "Виктория", която е 100% собственост на КТБ). Съответно, тази част от портфейла, за която не можеше да се даде оценка, щеше да остане в баланса на КТБ и за нея да се направи нова пълна оценка. А всички загуби, произтичащи от тази част от портфейла, трябваше да бъдат поети от акционерите на банката. Този план за преструктуриране на банката щеше да получи одобрение от ЕК (именно такъв подход бе одобрен от ЕК три седмици по-късно за португалската банка "Еспирито Санто").

По думите на Калин Христов, за да се приложи този план, е трябвало да се вземат политически решения. Първата причина за това е, че в съществуващото българско законодателство нямаме разпоредби, които да позволяват разделянето на една банка на "добра" и "лоша" част. Второ, правилата за държавна помощ в ЕС дават възможност на държавите сами да преценят как да третират негарантираните депозити и задълженията към другите кредитори. Тъй като това решение води след себе си фискални разходи, за него е необходимо политическо решение. Оказа се обаче, че през юли не бе възможно да бъде постигнато такова решение.