На 1 октомври китайският юан влиза в кошницата на световните резервни валути на Международния Валутен фонд (МВФ). При това разликите между юана и останалите четири валути са очевидни. Те са свободно плаващи и обменните им курсове не подлежат на държавни интервенции, докато курсовете на юана се фиксират в тясно определен коридор, а освен това съществува и държавен контрол над капиталовите потоци, казва Ролф Лангхамер, бивш вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил.

Експерти като Хенинг Фьопел, директор на хамбургския Институт за световно стопанство (HWWI), въпреки това смятат решението на МВФ за правилно: „То отразява все повече нарастващото икономическо значение на Китай, но е и начин Китай да бъде окуражен да работи за постигане на пълна конвертируемост на юана.”

През последните години Китай последователно работеше за интернационализирането на своята валута. Междувременно той е най-често използваната парична единица в разплащанията между азиатските държави. С приемането на юана в кошницата на петте резервни валути в света МВФ до известна степен изразява и одобрението си за проведените от Китай реформи на финансовия пазар.

А фактът, че още от самото начало му беше определен пазарен дял от близо 11%, с което заема третото място след долара и еврото, става главно за сметка на позициите на европейската валута. От 1 октомври 2016 делът на еврото във валутната кошница на МВФ ще спадне до близо 31%. Експерти като Ролф Лангхамер, бивш вицепрезидент на Института за световна икономика в Кил, смятат това решение за правилно.

"Значението на еврото за международните разплащания постоянно намалява, тъй като и ролята му в международната търговия не е вече така доминираща”.

Включването на юана в кошницата с резервните валути на МВФ ще доведе и до засилено търсене на китайската валута, а централните банки ще му отреждат вече по-централно място сред валутните си резерви. Те обаче не са задължени да следват точното съотношението на валутите в кошницата на МВФ.

Икономистът Лангхамер съзира обаче и някои проблеми, свързани с китайската валута – например фактът, че правителството в Пекин няма намерение съсем да се откаже от регулиращите си функции на финансовия пазар. Поне в краткосрочен план няма изгледи то да допусне пълната конвертируемост на юана, защото се страхува, че подобно нещо ще доведе до сътресения на валутните пазари.

В дългосрочен план обаче, свободната търговия с юани е и в китайски интерес, смята Фьопел и пояснява: „Китай се опитва да промени своя модел на икономически растеж – от прираст, създаван от експорта – към такъв, задвижван от вътрешното потребление. Повишената стойност на юана ще помогне за прокарването на този нов модел”. Според експерта, юанът би могъл да стане напълно конвертируем след 10-15 години.