Г-н Андронов, кои са основните характеристики за банковия сектор през годината, която вече си отива?

Годината е добра за българската икономика и по тази причина е добра и за банковия сектор. Той се справи със средата на ниски лихви относително добре. Резултатите, които се виждат до края на третото тримесечие, са сходни с постигнатото от миналата година, което означава, че банковият сектор задържа представянето си на нивото от добрата 2018-а и въпреки предизвикателствата стои стабилно. Финансовият резултат, като изчистим еднократните ефекти, върви близко до миналогодишния, адекватността на капитала от първи ред е стабилно над 19.3% и една от 10-те най-високи в целия Европейски съюз. Доходността на активите в размер 1.7% е втората най-добра в ЕС, а по доходност на капитала, възлизаща на 12.2%, сме на девето място. Вярно е, че проблемните кредити, макар значително да намаляха до около 7%, са все още на относително високо ниво в сравнение със средното за ЕС, но пък покритието им с резерви - близо 52%, е доста над средното - 46% за ЕС. Тези данни показват, че нашият банков сектор се представя съвсем прилично. В момента в него се извършва една голяма консолидация, друга приключи преди месец, а трета преди една година. И на фона на тази динамична среда, банките провеждат широки програми за технологично обновление.

Колко дълго според Вас банките ни могат да издържат в настоящата среда на постоянно намаляване на лихвените маржове?

Наистина е сложно да се предскаже до къде може да стигне започналият преди години процес на редукция на кредитния марж. Той имаше голямо ускорение и потенциал през 2016-2017 година дотолкова, доколкото банките компенсираха редукцията на кредитните лихви с намаление на лихвите по депозитите и това частично предпазваше лихвения марж от рязка промяна. Макар свалянето на лихвите по депозитите да беше по-ограничен процес, той бе една сериозна компенсация за намаляващите лихви по кредитите. През тази година цената на привлечения ресурс на банките достигна нулевото дъно. Що се отнася до спестяванията на гражданите, много малко вероятно е някоя наша банка да се реши да прилага за тях отрицателни лихви. Засега отрицателни лихви има само за големите - многомилионни, фирмени пласменти. Банките, и не само в България, приемат, че нулевите ставки по депозитите и сметките на гражданите са психологическа бариера, която въпреки спорадичните опити да се премине, остава за сектора като цяло забранена зона. Секторът се финансира предимно от депозити и спестявания на населението и прилагането на отрицателни лихви е път с неизвестен край. Казано накратко, банките вече не могат да ползват намаляването на лихвите по депозитите като компенсация за свиващите се маржове и това се усеща, защото през последните две, три тримесечия се забелязва забавяне на намалението на лихвите по-кредитите. Освен това кредитните лихвени проценти в много от продуктите на банките са свързани с автоматично актуализиране на лихвата, извършвано от механизъм, базиран на цената на финансиране. И ако тази цена спре да спада формулата за преизчисление на лихвените проценти по кредитите не позволява тяхното намаляване. Единственият фактор, който все още натиска лихвите надолу, е изострената конкуренция.

Но и при него банките все повече се съобразяват с факта, че на сегашното ниско ниво на лихвите, вградената в тях рискова защита започва да ерозира. Защото не забравяйте, че в цената на кредита се включва и разхода за заделяне на резерви срещу евентуалното влошаване на финансовото състояние на кредитополучателя и опасността той спре да обслужва задълженията си.

В ситуацията, която описахте, къде са резервите за увеличаване на рентабилността на банките?

Банките имат няколко основни хода, за да се справят с натиска върху нетния си лихвен доход. На първо място те оптимизират оперативните си разходи, като ги задържат на нивата от последните две-три години. Има естествена инфлация на заплатите, която не може да се избегне и тя е естествена за цялата страна. Извън тези разходи те се опитват да не увеличават и другите средства, които харчат за дейността си, като търсят по-оптимизирано клоново присъствие, по-ефективни решения за техническите си инвестиции и, разбира се, възможности за консолидация. Тя е еднократно, но мащабно средство за редукция на оперативните разходи. Неслучайно за две години има три консолидации и то все с банки от първата десетка по активи.

На второ място са разходите за обезценка, които в добри години спадат и това е естествена подкрепа за финансовия резултат на сектора.

На трето място идва стремежа на банките да дигитализират в максимална степен услугите си, да ускорят и увеличат продажбите си, и да намалят изключително скъпото физическо обслужване. Това всъщност е най-дълбоката и динамична тенденция, която сега и в бъдеще ще определя поведението на банките.

Не мислите ли, че съществува опасност докато извървите този път за иновациите, международните надзорни органи да ви наложат регулативни изисквания свързани с тази структура и да започне да изисква от вас капиталово покритие?

Не, напротив. Индикациите, които идват от регулаторите са, че те намират точно тези усилия на банките за много рационални. Те са наясно, че пътищата за оптимизиране на разходите на банките неизбежно минават през новите информационни технологии и насърчават това. Високите технологии обаче са и способ за редукция на няколко категории оперативни рискове, нещо, което регулаторите поощряват.

Наближава дата, след която всички банки ще са длъжни да преразгледат тарифите за таксите и комисионните си, за да спазят законовите изисквания за изравняване на таксите за преводи у нас и към страни от ЕС. Наясно ли сте какви ще са ефектите за банките и за клиентите от прилагането на тези нови правила?

Ние сме наясно от самото начало. За банковия сектор тази промяна ще донесе между 80 и 100 млн. лева по-малко приходи. Затова банките не реагират на тази новина сега. Те са готови за тази промяна и предварително настроиха тарифите си, така че поне частично да компенсират този удар. Но за клиентите ни новината е, че тези, които извършват международни плащания, ще бъдат облагодетелствани. Техните разходи рязко ще паднат. За съжаление истинската картина на ефекта е по-скоро в полза на фирмите, защото именно те извършват преобладаващата част от онези банкови плащания, които заради новите изисквания ще поевтинеят.

Кои са основните предизвикателства, с които банките ще се сблъскат през 2020 година?

Същите, за които вече говорихме. Банките ще трябва да намерят решение на лихвеното уравнение, така че изтъняващите им лихвени маржове да не се превърнат в сериозен фактор, който влияе негативно на техните резултати. Банките търсят пътища за изход от сегашното положение чрез по-големи обеми и по-гъвкави форми на кредитиране, както и с повече комбинирани продукти. Това е едно от предизвикателствата, без да увеличават неразумно поемания риск, да растат в кредитирането, да повишават доходите си и да държат банката ликвидна и стабилна. Другото предизвикателство е свързано с мащабните иновационни технологични процеси, които преобръщат бизнес модела на банките, така че те да отговорят на бързо променящите се и често много различни изисквания на отделните си клиенти. Това предполага мащабна дигитализация, управление на големи данни, роботизация, нова банкова култура, нов тип мислене, различна подготовка и компетентности на служителите - неща, които все повече превръщат банките във високотехнологични компании.

Друго предизвикателство са регулациите. Вълната от регулации не показва тенденции за забавяне. Производството на нови регулации върви с пълна сила. И те стават най-разнообразни. Не бива да се учудвате, ако още през следващата година се появи регулация ангажираща банките с контролни функции върху данъчното поведение на своите клиенти. Ако забелязвате на банките се възлагат все нови и нови задължения в какви ли не сфери. Още не са се сетили да ни обвържат и с контрола на пътния трафик. Извън шегата, тъй като банките са естествения канал на паричните потоци, всички органи търсят от тях информация и се опитват да ги ангажират, да следят постоянно какво се случва в тази среда. Тези ангажименти обаче водят до повишаване на цените на услугите. Това поскъпване дава възможност на всички онези квази финансови посредници, които имат предимството да не са натоварени с присъщите за банките капиталови и вменените им административни ангажименти, да изтласкват банките от присъщите им пазари. Ако попаднат под регулациите, които изпълняваме ние, услугите им няма да са така привлекателни.