Промяна на курса в Португалия: вместо строга политика на икономии новото социалистическо правителство залага на повече пари за гражданите, като се надява така да реши кризата. Кредиторите обаче са загрижени.

Между 2016 и 2019 Португалия би трябвало да върне 43 милиарда евро външен дълг: на МВФ, на Европа и на частни кредитори. Дали обаче страната ще успее да изпълни задълженията си? Факт е, че Португалия е на ръба - тя продължава да харчи много пари и съществува опасност отново да наруши "Пакта за стабилност". Затова и въпросът "Кой ще плати сметката?" е съвсем актуален.

Професорът по икономика от университета в Коимбра Кастро Калдас не разбира цялото това вълнение. "Тези дългове ще бъдат връщани така, както и всички останали дългове дотук, а именно чрез вземането на нови кредити", обяснява той. След като напусна т.нар. "спасителен чадър" на ЕС, Португалия може да си набавя сравнително изгодно пари от международните финансови пазари - напоследък дори с отрицателни лихви. И в близко бъдеще не се очаква това да се промени. "За страната не е и никакъв проблем да реструктурира задълженията си", добавя професорът.

Повече пари, по-висок растеж?

За изчистване на дълговете обаче е още рано, смята Кастро Калдас. "Обявеното от правителството повишаване на покупателната способност на гражданите и запушването на най-големите "дупки" в социалноосигурителната система просто не го позволяват", убеден е професорът. "Новото социалистическо правителство смени курса. То обеща да сложи край на политиката на икономии", казва Калдас и добавя, че особено левите партии, които крепят правителството в парламента, настояват особено силно за това.

На друго мнение е Аурора Тейшера от университета в Порто. Професорката по икономика предупреждава, че португалците ще трябва да се настроят за още дълги години на икономии. "Само така страната ще бъде в състояние да изпълни задълженията си. "Но това е по силите на Португалия, която може да се справи", убедена е Тейшера. Условието за това е страната да спазва строга бюджетна дисциплина, а икономиката ѝ да продължи да нараства със стабилни темпове. Същото важи и за партньорите на Португалия. "Ще отнеме известно време, но страната ще изплати своите дългове", убедена е професорката по икономика.

Португалският премиер-социалист Антонио Коща постоянно уверява, че иска европейско решение за страната си, а не такова против Европа. Само че, според него, не бива икономиите да продължават само заради самите икономии. Затова и той предложи на Европейската комисия бюджет, който подхожда доста щедро към числата в икономическия ръст и държавните приходи. Брюксел одобри проектобюджета едва след няколко подобрения, при които бе записано и завишение на данъците. Пазарите мигновено започнаха да се изнервят. Още повече, че правителството в Лисабон иска да върне 35-часовата работна седмица в държавния сектор и до 2019 да вдигне минималната работна заплата до 600 евро.

Проблемът "лихви"

"Всеки път, щом някъде ляво правителство вземе властта, кредиторите реагират така. Нали то трябва да обслужи клиентелата си", казва Жоао Дуке, професор в Икономическия университет на Лисабон ISEG. "А в случая на това правителство това означава, че то трябва да обслужи също и клиентелата на комунистите и на Левия блок, които го крепят", добавя Дуке. Въпреки това той не вижда основания за тревога. "Португалия само трябва да внимава да не загуби доверието на кредиторите", казва професорът. "В краткосрочен и средносрочен план страната може да си осигурява свежи пари с 3% лихва, което е много добре", уверява икономистът.

Според проф. Дуке, обслужването на лихвите по заемите е най-сериозният проблем пред страната: само през тази година Португалия трябва да плати почти 8 милиарда евро лихви по кредити, което е най-голямото перо в държавния бюджет - повече отколкото заплатите и всичките социални плащания. Страната ще продължи да изпълнява това свое задължение, макар да й се иска да предоговаря лихвените условия. "Това би било много правилно, защото ако тази сума бъде използвана за заздравяване на икономиката, това би решило с един замах всички финансови проблеми на страната", посочва професорът.