Банковата система е стабилна и в много добра кондиция, заяви преди ден управителят на БНБ Димитър Радев. Последните резултати на банките преди започването на епидемията от коронавируса потвърждават неговите думи. Според данните за февруари 2020-а, един от най-важните показатели за стабилност - ликвидността, наистина се повишава. Размерът на ликвидния буфер на банковата система според отчета на БНБ е 29 млрд. лева. В сравнение с януари 2020-а той остава без изменение. А в сравнение с февруари 2019-а се е повишил с 300 млн. лева.

Съществен елемент в стабилността на системата е така наречения коефициент на ликвидно покритие. В сравнение с януари 2020-а той се повишава от 259.8% до 262.6%, и въпреки че е по-нисък в сравнение с февруари 2019-а, остава много над изискуемия минимум от 100 процента.

Оптимизмът за състоянието на банковия сектор може да бъде подкрепен с ръст на активите - на годишна основа със 7 млрд. лева до 114.77 млрд. лева, с увеличение на кредитите за фирми с 1.6 млрд. лева до 36.97 млрд. лева и със сериозно повишение на заемите за домакинствата с над 2 млрд. лева до 24.25 млрд. лева. Целият този ръст е подкрепен от увеличение на депозитите на фирмите с 2.1 млрд. лева до 27.54 млрд. лева и на спестяванията на домакинствата с около 4.3 млрд. лева до 58.23 млрд. лева. С това обаче добрите новини приключват.

От данните на БНБ за банковия сектор за февруари 2020-а се вижда, че той боледува от предепидемиологична инфекция на печалбата. За февруари 2020-а тя е 154.93 млн. лева и се свила сериозно в сравнение с февруари 2019-а, когато е била 203.6 млн. лева. Темпът на месечно нарастване също е намалял съществено. Една от причините за това са вече добре познатият символичен ръст на нетните приходи от лихви, такси и комисионни. Общият нетен оперативен доход на банките за една година дори се е свил с 11 млн. лева.

По-същественият  фактор обаче са нарасналите разходи. Административните се увеличават с повече от 10 млн. лева, а разходите за обезценка, които отразяват заделените средства за провизии по проблемни кредити, почти се удвояват на годишна база - от 43.51 млн. лева на 87.32 млн. лева. И това е преди кризата от коронавируса.

При това представяне на банките за първите два месеца на годината, за периода на епидемията - от средата на март нататък, може да се очаква допълнително влошаване на финансовите им резултати.

На първо място влияние върху тях ще окажат трудностите, пред които ще бъдат изправени на много кредитополучатели да обслужват редовно задълженията си. На второ място свиването на икономическата активност вероятно ще намали обема и броя на банковите разплащания, което ще удари приходите от такси и комисионни. И на трето място влошаването на икономическата ситуация създава риск за сериозно допълнително увеличения на разходите за провизии.

На този фон банките ще бъдат изправени пред предизвикателството да преструктурират вземанията си по кредити по начин, които да им позволи да запазят платежоспособните си клиенти, както и да ограничи щетите върху приходите им от лихви. Това е важно, за да може банките да запазят високите си коефициенти на ликвидност и възможностите си да изпълняват всяко едно плащане по всяко едно време.