Банковата система е един от малкото сектори, които продължават да демонстрират устойчиво добри финансови показатели. По данни на БНБ за първото шестмесечие на годината печалбата е 1,1 млрд. евро, което е със 7,2% повече в сравнение със същия период на миналата година.

Благодарение именно на тази печалба общият размер на собствения капитал на банковата система за една година е нараснал от 12,58 млрд. евро до 15,5 млрд. евро в края на юни 2026-а. Именно капиталът и неговото съотношение спрямо рисковите активи - най-вече кредитите, са основни показатели за стабилността и платежоспособността на системата.

Впрочем, като говорим за реинвестираната печалба на банките, трябва да се има предвид, че близо 80% от нея идва от институции, които са чуждестранна собственост, и тази реинвестирана печалба се води чуждестранна инвестиция у нас.

Хубаво е, че голяма част от парите, които чуждите компании печелят у нас, остават в България. Трябва обаче да е ясно, че точно тези пари формират значителна част от ръста на чуждестранните инвестиции, с който правителството обича да се хвали.

Снимка 773460

Нека не се лъжем, този ръст не е благодарение на новооткрити бизнеси и производства, а заради печалбите на чуждите компании, работещи в България- най-вече на тези във финансовия сектор.

Данните за преките инвестиции в България сочат, че за първите пет месеца на годината те са 2,28 млрд. евро, като над 1,49 млрд. евро от тях са реинвестирана печалба, а новият дялов капитал е едва 228 млн. евро. Останалите над 561 млн. евро са заеми, които чуждестранните компании са дали на своите дъщерни дружества в страната ни.

Откъде идва този постоянен ръст на банковата печалба? Отговор на този въпрос може да бъде получен при един най-общ анализ на структурата на приходите и разходите, която се отразява в общия нетен оперативен доход.

Неговият размер за първото полугодие на 2026-а е близо 2,33 млрд. евро. В огромната си част - над 72,5%, той се формира от нетните приходи от лихви - близо 1,69 млрд. евро. При това трябва да се има предвид, че тези постъпления са при почти непроменени лихвени условия по кредитите за граждани, които формират над половината от кредитния портфейл на банковия сектор, чийто общ размер в края на юни 2026-а е 70,3 млрд. евро.

А не трябва да се забравя, че лихвите специално по жилищните заеми у нас са едни от най-ниските в цяла Европа. Толкова ниски, че са под лихвата по кредитните улеснения на ЕЦБ, която в момента е 2,65%, но се очаква до края на годината да нарасне.

Що се отнася до често коментираните такси и комисионни, нетните приходи от тях за първото полугодие са около 452,4 млн. евро или около 19,5% от общия нетен оперативен доход.

Тези числа напълно разбиват честите коментари, че банките се хранят от постоянното увеличение на таксите и комисионните. Статистиката на БНБ ясно показва, че основният им приходоизточник винаги са били, са и ще бъдат нетните приходи от лихви, които идват от основната им дейност, а именно - кредитирането.

При самото кредитиране ръстът продължава както на годишна, така и на тримесечна база.

"Брутният кредитен портфейл през тримесечието се увеличава с 2,7 млрд. евро (4.0%) до 70,3 млрд. евро. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 684 млн. евро (2,3%), а кредитите за домакинства - с 1,7 млрд. евро, или с 5,6% (в това число с 1,2 млрд. евро кредитите, обезпечени с жилищен недвижим имот). Увеличават се и кредитите за сектор държавно управление - с 99 млн. евро (9,5%) и тези за други финансови предприятия - със 194 млн. евро (3,8%)", пише в съобщението на БНБ.

Този продължаващ ръст се дължи на постоянно увеличение на привлечените средства. Според БНБ депозитите в банковата система през второто тримесечие на 2026 г. нарастват с 1,4 млрд. евро (1,4%) и в края на юни достигат 101,3 млрд. евро. С основен принос е растежът на депозитите на домакинства - със 780 млн. евро (1,3%) и на други финансови предприятия - с 480 млн. евро (22,5%).

Увеличават се също депозитите на кредитни институции (с 232 млн. евро, 2,4%) и на сектор държавно управление (със 115 млн. евро, 4,9%). Намаление е отчетено при депозитите на нефинансови предприятия - със 164 млн. евро (0,6%).

Тук трябва да се има предвид, че една голяма част от ръста на депозитите на населението се дължи на активното увеличение на жилищните заеми. Защото, когато една банка предоставя ипотечен кредит на купувача на имот, при сключването на сделката сумата постъпва по текущата или депозитната сметка на продавача.

Качеството на самите кредити не отбелязва влошаване. Според информацията на БНБ брутните необслужвани кредити и аванси в края на юни 2026 г. възлизат на 2,2 млрд. евро и спрямо края на март 2026 г. намаляват с 40 млн. евро (1,8%). Делът им в общата сума на брутните кредити и аванси възлиза на 2,65% (2,82% в края на март 2026 г.).

Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на второто тримесечие на 2026 г. е 1,0 млрд. евро - с 42 млн. евро (3,9%) по-малко спрямо 31 март 2026 г. Делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите в края на периода възлиза на 1,26% (1,37% в края на март).