Деликатна е темата за увеличение на минималната работна заплата, защото при дефлация и при минимален ръст на икономиката увеличение с около 10 процента, за каквото настояват синидкатите, би могло да окаже натиск върху пазара на труда.

Това мнение изрази пред журналисти министърът на финансите Владислав Горанов, който присъства на откриването на конференция в УНСС, съобщава БТА.

До края на седмицата ще внесем в Министерския съвет за обсъждане законопроекта за бюджета за следващата година и тригодишната бюджетна прогноза за 2015, 2016 и 2017 г., отбеляза Горанов.

Относно увеличение на пенсиите Горанов коментира, че има швейцарско правило, то работи и ще има увеличение спрямо него. Основните принципи, които следваме при изготвянето на бюджета, е спазване на Договора за функционирането на ЕС и влизане под 3 процента дефицит, заяви финансовият министър.

Освен дефицит под 3 на сто, друг основен фокус при изготвянето на бюджет 2015 е да се гарантира механизмът на усвояване на европейските фондове, за да не бъде 2015 г. нулева година за европейските програми, посочи още Горанов.

На въпрос дали да очакваме промени в осигурителната тежест, Горанов каза, че за правителството промени в данъчно-осигурителната система не са на дневен ред. Имаме плосък данък от 10 процента върху доходите на физическите лица, в неговия обхват се включиха и лихвите по депозитите, посочи Горанов.

Горанов каза, че не вижда проблем в средствата за доплащане на лекарите при потребителските такси на пенсионерите. Касата заплаща на общопрактикуващите лекари това, което те трябва да получат да извършената от тях дейност. Таксата за достъп има съвсем друга функция, тя нямаше за цел да финансира медицинските дейности, а да ограничи прекалено потребление на лекарски услуги, последствие обаче се превърна в приход за личните лекари, коментира Горанов.

Той изрази готовност да участва в дебат как по-добре да се структурира този трансфер. На фона на разходите за здравеопазване той така или иначе е минимален, добави финансовият министър.

По-рано стана ясно, че вицепремиерът и социален министър Ивайло Калфин ще настоява за увеличаване на минималната работна заплата на 380 лева от началото на следващата година, както е заложено в дългосрочната финансова рамка.

Вчера от КНСБ предложиха увеличаване на минималната работна заплата на 400 лева и регламент за договаряне на заплатите по предприятия.
Профсъюзът настоява за въвеждане на необлагаем минимум, съчетан с прогресивно подоходно облагане.

Пред Дарик председателят на бюджетната комисия в НС Менда Стоянова каза, че тепърва ще се водят разговори за доходите през следващата година, но определи като „много висок и рязък скок" искането на КНСБ минималната заплата да стане 400 лева.

Тя съобщи, че ГЕРБ ще предложи отпадане на минималния необлагаем праг от догодина, като за сметка на това ще внесе предложение за данъчни облекчения за родителите на деца. Засега работният вариант на идеята е облагаемият доход да се намалява с по 200 лева на дете годишно.

Миналата седмица Стоянова даде две възможности за минималната заплата: да замръзне на 340 лева, колкото е в момента, или компромисен вариант - да се увеличи до 360-370 лева.