Финансовите пазари реагираха с еуфория на новите за успешна ваксина срещу Covid-19, както и на резултатите от изборите в Съединените американски щати. Тази реакция покачва толкова бързо някои валути, че отново започна да се говори за потенциална валутна война, пише Reuters. Почти десетилетие след като министърът на финансите на Бразилия оприличи печатането на нови пари в западния свят с икономическа война, някои от условията, които накараха страните да отслабят валутите си, се появяват отново.

Благодарение на растящия апетит на инвеститорите за рискови активи валутите на развиващите се икономики преживяха най-добрия си месец от почти две години насам през ноември, продължавайки покачването, което започна през юни. Продължаващо поскъпване — което се смята за съвсем възможно след като американският долар докосна 2-годишно дъно в четвъртък — ще представлява най-дългото непрекъснато покачване от 2012 г.

Южна Корея, Тайван и Тайланд вече се притесняват достатъчно и се намесиха на пазарите или предприеха други стъпки, за да предпазят крехкото си икономическо възстановяване. В Швеция, чиято крона е най-добре представящата се валута тази година, централната банка неочаквано увеличи програмата за печатане на пари миналата седмица.

Снимка 508226

"Смятам, че валутна война е малко преувеличен термин в момента, но може да се каже, че има предупредителни изстрели", заявява Маник Нарейн, директор по стратегията за развиващите се пазари в UBS. "Ако силата на тези валути се запази, страните ще предприемат по-ясни мерки".

Икономистите смятат, че обезценките на валутите засилиха Голямата депресия през 30-те години на миналия век. Цикълът обичайно започва с намаляване на лихви и намеса, но бързо ескалира в капиталови контроли и данъци върху инвестициите, които да отблъснат чуждестранните пари, които се наливат в развиващите се пазари — което се случва и в момента. По данни на Institute of International Finance инвеститорите са вложили рекордните $40 млрд. в акции и $37 млрд. в облигации на развиващите се пазари през миналия месец — повече отколкото през предходните три месеца общо. Мексканското песо, бразилският реал, турската лира, южноафриканският ранд, руската рубла и полските злоти поскъпнаха с между 5% и 10%.

Тенденцията се движи не само от очакванията, че ваксините ще нормализират търговията, пътуванията и цените на суровините. Ниските лихви по света означава, че развиващите се страни са единствените, в които инвеститорите получават положителна възвръщемост от облигациите. Повишеният интерес към електромобилите и автоматизацията пък привлече вложения в големите производители на микрочипове в Азия.

През 2021 г. се очаква, че световната търговия ще запише първата си експанзия от три години насам, с надеждата, че новият президент на САЩ Джо Байдън ще действа по-спокойно и предвидимо на този фронт.

Когато Бразилия обяви валутна война през септември 2010 г., американският долар загуби над 10% от стойността си за три месеца, а до юни 2011 г. изтри 17%. Този път щатската валута изтри 11% за осем месеца. Но Morgan Stanley все още смята, че зелената валута е твърде скъпа и може да поевтинее с още 10%. Citi прогнозира 20% спад през 2021 г. на фона на възстановяването на икономиките и продължаващите стимули от страна на Фед.

Главният икономист на IIF Робин Брукс се съмнява, че дори подобен спад ще предизвика валутна война този път. Изключвайки 8-процентния ръст на китайския юан, валутите на развиващите се държави все още са с 5% по-евтини от началото на годината до днес. Най-тежко пострадалите, като турската лира и бразилския реал, са с 25% по-евтини, а стойността им е частица спрямо преди десетилетие. "Честно казано, ако бях централен банкер в развиваща се икономика, всеки ден, в който валутата ми поскъпва, щях да съм щастлив", казва Брукс, посочвайки, че по-силната валута прави по-евтино изплащането на дълговете в долари.

Все пак той смята, че еврото и йената ще поскъпват още, което ще накара централните банки на еврозоната и Япония да отговорят. Ходовете на Китай също ще бъдат следени отблизо.