Закъсалата Венецуела не може да върне златото си, но го увеличава

Златните резерви на Венецуела в Английската централна банка скочиха, след като тя приключи суап сделка за злато с Deutsche Bank. Великобритания обаче все още не желае да освободи кюлчетата на финансово закъсалата страна, съобщават източници на Reuters.

Венецуелските власти от миналата година ce oпитвaт дa cи въpнат злaтото, струващо oĸoлo 550 млн. дoлapa, зapaди oпaceния, чe мoже дa бъде блoĸиpaно зapaди мeждyнapoдните caнĸции cpeщy Kapaĸac.

Златните резерви, държани в централната банка, се увеличиха над 2 пъти през декември до 31 тона на обща стойност около 1.3 млрд. долара, след като Венецуела върна взетите назаем средства от Deutsche Bank.

Кредитът от 2015 г. между германската банка и закъсалата страна се реализира чрез споразумение за финансиране, което използва златото като обезпечение - т.нар. суап. Каракас заложи 17 тона злато като гаранция по сделката.

Златото е последното, което остана на Венецуела. Тя иска да си го върне на всяка цена

Златните резерви на страната са намалели над 2 пъти в последните 4 години

Операции с Турция

Златните резерви на Венецуела намаляват до 134 тона през ноември в сравнение със 150 тона в началото на 2018 г., според статистиката на централната банка.

Това донякъде се дължи и на факта, че през миналата година Каракас започна да извършва операции по търговия със злато с Турция, за да внася храни след санкциите на САЩ, които накараха международните банки да се откажат от транзакции в карибската страна.

Подбудите за връщане на средствата от сделката с Deutsche не са ясни. Откупуването на суапа обаче ще даде на Венецуела повече злато за бартерни операции с Турция.

Всички замесени страни - Deutsche Bank, Централната банка на Венецуела и Английската централна банка отказват коментар по случая.

Злато, зайци и криптовалути: Странните икономически планове на Венецуела

На правителството в Каракас не му липсва въображение, но засега това не помага

Политически натиск

Английската централна банка е изправена пред политически натиск от опозицията във Венецуела и от британски депутати да не подпомага президента Мадуро, чиито току-що започнал втори мандат е смятан от мнозина за незаконен.

Загубата на златото ще бъде значителен удар за финансите на страната, тъй като ще подкопае способността на Венецуела да получи твърда валута, която е от решаващо значение за вноса на продукти, вариращи от храни и лекарства до авточасти и потребителска електроника.

Но отказът да се предаде златото, което принадлежи на Централната банка на Венецуела, може да предизвика тревога сред страните, които съхраняват собствените си кюлчета в хазната на Английската централна банка.

Правителството на Мадуро се бори с хиперинфлацията, която сега достига 2 млн. процента годишно, а широкият икономически срив е довел до изселване на около 3 млн. души от 2015 г. насам.

Една от най-богатите на петрол страни се отказва от долара за сметка на еврото и юана

Санкциите на САЩ правят невъзможна търговията със "зелените пари"

Опозиционните критици, включително лидерът в изгнание Хулио Борхес, твърдят, че златото не трябва да се връща в страната, защото може да се използва за финансиране на корупцията.

Управителят на Централната банка на Венецуела Каликсто Ортега се е срещнал с длъжностни лица на Английската централна банка през декември, за да обсъди връщането на златото, но не успява да ги убеди, според запознати със ситуацията.

Венецуела от десетилетия съхранява златните си резерви в чуждестранните банки, което е често срещано явление сред развиващите се страни.

Покойният социалистически лидер на страната Уго Чавес, позовавайки се на необходимостта Венецуела да има физически контрол върху активите на централната банка, през 2011 г. прехвърли около 160 тона злато от банките в САЩ и Европа към Централната банка в Каракас.

Мадуро казва, че правителството му е жертва на "икономическа война", водена от опозицията и подхранвана от санкциите на Вашингтон. Критиците му обвиняват за кризата борбите на страната за държавен икономически модел, строгия валутен контрол и национализацията на частни компании.