USB-C трябваше да стане глобален стандарт за свързване и зареждане. Какво се обърка?

Преди над десет години USB-C беше представен като революционен стандарт, който щеше да унифицира всички устройства под един универсален порт. Обещанието беше просто: един кабел за всичко - зареждане, данни, видео и периферия. И симетричен конектор, който няма "неправилно" положение.

Вместо това, днес USB-C се превърна в объркващ лабиринт от полусъвместими стандарти и скрити ограничения, пише Android Authority.

Проблемът е очевиден при обикновена употреба. Можете ли да си спомните кое зарядно зарежда кое устройство бързо или бавно? Дори лаптопи и компютри не правят изключение. Когато имахме DisplayPort, HDMI и т.н. конектори, знаехме какво очакваме. Сега дешифрирането на това какво прави всеки от наличните 3-4 USB-C порта изисква сериозно четене на ръководства.

Окончателно: целият ЕС ще ползва универсално зарядно и това ще ни спести €250 милиона

Скоро промените ще се прилагат и за лаптопите

Основният проблем не е само че не е ясно какво прави всеки от тях, а че съвместяването на два продукта, които наглед използват еднакъв интерфейс, се превърна в кошмар. Това се влошава с всяка изминала година, подчертава технологичното издание.

Две стъпки напред, една назад

Малко добри новини - за разнообразие. Усилията за подобряване на зареждането най-накрая дават резултати. Европейската директива направи задължителна поддръжката на USB Power Delivery (USB PD) за устройства над 15W. Въпреки че това не гарантира бързо зареждане на всяко устройство, поне се осигурява общ протокол за всички "бързи" зарядни устройства.

Китай също не остава пасивен. Колективните усилия за унифициране на фрагментираното портфолио за бързо зареждане създадоха Universal Fast Charging Specification (UFCS). Въпреки че UFCS е отделен стандарт от Power Delivery, той поне е проектиран да бъде съвместим с USB PD 3.0.

Връщаме се на лошите новини. За съжаление, UFCS не е обратно съвместим с съществуващи стандарти като SuperVOOC или HyperCharge, така че широкото приемане ще отнеме време. Смартфони като OnePlus 13, OPPO Find X8 Pro и HUAWEI Mate 70 серия вече поддържат UFCS заедно с собствените си стандарти. Колко време ще мине, докато технологията слезе от супер флагманите до бюджетните смартфони не се наемаме да гадаем.

Въвеждането на USB Power Delivery Programmable Power Supply (PPS) добави гъвкавост за финото управление на напрежението, необходимо за бързо зареждане на модерни батерии. Но PPS отне години да достигне пазара, а повечето потребители не знаят например, че се нуждаят от PPS-съвместим USB PD адаптер за бързо зареждане на Samsung Galaxy S25 над 18W.

Освен това, PPS спецификацията има още под-спецификации, които внасят допълнителен смут. Google Pixel 9 Pro XL ще достигне 37W само със специфичен 20V PPS адаптер - "старите" 9V PPS версии го ограничават до 27W. Пожелаваме ви успех при намирането на тази критична информация в спецификациите на адаптерите.

С данните не е по-добре

Скоростта на зареждане е най-видимото място, където USB-C се проваля като единен стандарт, но не е по-различна ситуацията при трансфера на данни, предаването на видео информация и подобни. USB-C може да прави всичко това, в зависимост от конкретната порт конфигурация.

От създаването си насам USB-C не изисква специфичен протокол за трансфер на данни. Може да се базира на USB 2.0, USB 3.2 или дори Thunderbolt контролери, което означава скорости от доста мижавите 0.48 Gbit/s до бързи 20 Gbit/s. Познайте кой стандарт използваха за иначе модерния порт много от производителите години наред - USB 2.0.

USB4 беше въведен през 2019 г. специално за изчистване на объркването. Спецификацията се базираше на Thunderbolt 3, включваше DisplayPort 2.0 поддръжка, базови 20 Gbit/s скорост и обратна съвместимост. Вместо да внесе ред, USB4 се разпадна на варианти Gen 2×1, 3×2 и Gen 4 със скорости от 10 до 120 Gbps.

Apple също сбърка

Неохотно прегърнали USB-C, Apple най-накрая сложиха порта на iPhone 15 след решение на Европейската комисия. Въпреки че компанията обикновено контролира и оптимизира потребителското изживяване, принудителният преход от Lightning доведе до половинчат резултат.

iPhone 16 бюджетните модели все още използват бавни USB 2.0 портове - рядкост извън най-евтините Android телефони. Pro моделите са 20 пъти по-бързи, но все още не съответстват на 40 Gbps Thunderbolt възможностите на iPad Pro.

Apple все пак ще трябва да се откаже от своя Lightning за сметка на универсалния USB-C порт

Закъсняло ли е обаче решението на ЕС за универсално зарядно устройство?

Apple, типично в свой стил, по-скоро ще пуснат iPhone без портове, отколкото да оправят кашата, за която могат (макар и без основание) да обвинят Брюксел.

Нищо добро не ни чака

И така, USB-C вече е на над 10 години и какво ни донесе? Общ симетричен конектор и възможност с всеки кабел да зареждаме или да свързваме всяка джаджа... но най-вероятно далеч не според нашите очаквания и спецификациите на производителя. Последното може и да не е вярно, ако сте много добри в съхранението и каталогизирането на десетките видове и подвидове кабели, но тогава къде отиват ангажиментът за по-малко електронни отпадъци и спокойно plug-and-play бъдеще?

Духът вече е излязъл от бутилката. С всичко от слушалки до лаптопи и VR очила задължени да използват USB-C, портът е навсякъде. Но тази универсалност върви с хаос от стандарти, който не може да се отмени.

Да, ситуацията е по-добра от тази в началото на новия век, когато всяка джаджа си вървеше със свой собствен "фирмен" кабел - най-често бавно USB 1.1, но в съчетание с несъвместим с нищо конектор, който гарантираше високи цени или нулева наличност на свободния пазар. Сега уж няма "зарядно за Samsung" или "кабел за данни за Xiaomi", като в добрите времена на черно-белите екрани и полифоничните мелодии, но всъщност... има, поне ако искате да не се чувствате като потребител "втора ръка". А за 15-20 години определено бихме могли да очакваме и по-голям прогрес.