Грешно земеделие може да превърне Добруджа в пустиня

Климатичните промени правят традиционното земеделие у нас все по-нерентабилно, а някои от прилаганите в момента практики изхабяват почвите и даже Добруджа е застрашена от опустиняване. Това предупреди в студиото на Money.bg Кристиян Панайотов - експерт по устойчиво развитие и управление на природните ресурси, съосновател на агротехнологичната компания AgroVAR и изследовател в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите на Българската академия на науките.

Ако глобалните температури се променят с 1,5-2 градуса, средиземноморският регион е с почти 3 градуса - живеем на едно от най-засегнатите места от климатичните промени, като температурите се вдигат - като рекорди, като средномесечни и средногодишни стойности, подчерта той. И допълни: "Виждаме, че годините с жеги и продължителни суши стават все по-чести. Ако в миналото са били по 3 жегави периода на 20 години, сега може да видим за 5 години 4 такива периода".

Гръцкото дребно земеделие загива - какви са причините

Старият семеен модел не работи в епохата на Big Ag

"Това, което трябва да се осъзнае, е, че стопаните трябва да се адаптират към променящия се климат - от умерен, той става в по-голяма степен субтропичен. Няма как да се продължи с конвенционалното земеделие, тъй като загубите стават все по-високи", категоричен беше той.

Панайотов представи резултатите от проучване на БАН, което изследва изключително подробно процесите у нас в рамките на неголям скорошен период. Един от основните изводи е, че Северозападна България - регион, който така или иначе има тежки икономически проблеми, е силно застрашен от екстремни явления.

Такива имаме при над 40 градуса температура на въздуха и под 30% влажност: "За един такъв ден и хората, и растенията имат някакъв механизъм да се преборят и да не се стигне до смъртност. Когато обаче това продължи 19 дни - това е рекордът, който видяхме през 2024 г., това е много опасно за всичко живо в тези територии. Точно това беше засечено във Северозападния регион".

Екстремният климат има пряк ефект върху добивите. По думите на Панайотов има експертен консенсус, че продължителните периоди на суша водят до около 12% намаление на реколтата в Европа. Може обаче да бъде и много по-зле в определени региони, както виждаме през 2026-а: "Статистиките, които излизат за Западна Европа, са катастрофални - добивите ще бъдат най-вероятно около 30% по-надолу спрямо миналата година, защото усетиха една непозната за тях екстремност на климата".

Износът в българското земеделие се свива, вносът расте. Има ли светлина в тунела?

Спадът в износа за една година е с 15%

Фактори за подобни негативни рекорди могат да бъдат както глобални процеси като "Ел Ниньо", отсъствието на високи дървета и спецификата на релефа, така и липсата на достатъчно добре работещи поливни системи и неподходящи обработки на почвата.

"Испания е една държава, в която си създават пустини с грешно земеделие - конвенционално, с тежки и дълбоки обработки, тонове хербициди", посочи Панайотов. Може ли да се случи нещо подобно у нас? "Има спорове между учените в България дали това вече е започнало. Аз не искам да давам прогноза - виждам на места наченки Житницата на България да се превръща в пустиня", отговори Панайотов.

По думите му обаче това е обратимо - въпрос е на въвеждане на устойчиви практики в земеделието. Това по думите на експерта се свежда до няколко групи от мерки и похвати, които са в голямата си част добре познати на стопаните.

"Няма как да минем без поливно земеделие - това, което можем да направим чрез капково напояване. Има инфраструктура с много малко количество вода - не трябва да удавяме растението във вода, която после да се изпари. Идеята е да държим почвата влажна", подчерта Панайотов.

Източник: money.bg

По думите му трябва да се спре с постоянните комбинации от дълбоко разораване и изобилно третиране с препарати за растителна защита и азотни торове. Според него по-добрият вариант е след първоначалното "разопаковане" на дадения масив да се разчита повече на органичната материя в почвата заедно с микробиални торове и т.нар покривни култури за част от годината.

Кристиян Панайотов посочи, че вече има все повече стопани, които се обръщат към устойчивите практики, макар немалка част да го правят първоначално в търсене на алтернатива на традиционните обработки, които силно са се оскъпили заради скока при дизеловото гориво и азотните торове. Практиката обаче показва значително подобряване на почвеното плодородие след промяната на похвата.

"Това са едни умни практики, които целят първо инфраструктурата, почвата и после - културите. Ние сме правили земеделие в Добруджа 60 години само около растенията. Сега манталитетът много бързо се променя. Почвата не е това, което държи растението изправено. Почвата вече стана национален ресурс", категоричен беше експертът.

Целия разговор можете да гледате във видеото!