Минчо Бенов, Хабитат България: При това темпо ще ни трябват 200 години, за да санираме всички жилищни сгради

Енергийната ефективност и енергийната бедност имат голямо значение за качеството на живота, защото касаят жилищните условия. Те имат пряко отношение както към разходите на домакинството, така и към комфорта на обитаване. Това коментира в студиото на Money.bg Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България.

По думите му растящите разходи за енергия, предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за домакинствата и ниската енергийна ефективност на жилищния фонд поставят все повече български семейства пред риск от енергийна бедност.

Според Бенов решението не се изчерпва само с финансова подкрепа за сметките. Това изисква дългосрочни мерки - от обновяване на сградите и подобряване на енергийните им характеристики до възможност домакинствата сами да произвеждат част от необходимата им енергия.

Всички се притесняват от високите сметки за ток

Представително национално проучване, проведено от MarketLinks по поръчка на Хабитат България, показва, че 94% от българските домакинства имат опасения от повишаване на цените на енергията.

Според Бенов това притеснение е разбираемо, но не е разпределено равномерно. Най-силно засегнати са домакинствата с по-ниски доходи, при които сметките за ток, отопление и охлаждане заемат по-голяма част от семейния бюджет.

"Интензитетът на тези опасения е различен. По-големи са притесненията сред хората, които са с по-ниски доходи и в някаква по-голяма степен на уязвимост - било от гледна точка на доходите, било от гледна точка на жилищата, които обитават и тяхното качество", обясни още той.

По думите му по-заможните домакинства имат повече възможности да ограничат риска чрез инвестиции като например в изолация, по-ефективни отоплителни системи или възобновяеми енергийни източници.

"Хората с по-високи доходи казват: ще предприемем действия, ще подобрим енергийните характеристики на жилището, ще използваме енергия от възобновяеми източници, когато това е възможно. Докато другите масово казват: ще минем на дърва", разкри Бенов.

"Бумът в системите за съхранение на енергия отваря път за нови индустрии в България"

Управлението на енергията става по-важно от самото й производство, коментира пред Money.bg експертът

Пълна либерализация на пазара

Една от причините темата за енергийната бедност да придобие толкова голямо значение е очакваната либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители. Процесът се обсъжда от години, но многократно беше отлаган. Според Бенов обаче рано или късно промяната ще трябва да се случи, а държавата трябва да има механизъм, с който да подпомага само тези, които действително се нуждаят от подкрепа.

"Темата за енергийната бедност стана толкова актуална в Европа и в България именно във връзка с либерализирането на цените на електроенергията. Ясното дефиниране на домакинствата, които са енергийно бедни, ще подпомогне държавата след либерализацията да фокусира своята подкрепа към тези, които наистина се нуждаят от нея", коментира той.

По думите му в момента субсидирането на цената на електроенергията е универсално, което означава, че подкрепа получават както уязвими домакинства, така и хора с високи доходи.

"Дали е справедливо човек да си топли басейна с електроенергия, която държавата субсидира? Аз не бих казал, че е справедливо. Подкрепата трябва да бъде фокусирана точно там, където има нужда от нея, а не да се разпилява", подчерта Бенов.

Енергийната бедност - масов проблем

Гостът припомни, че отскоро България вече има национална дефиниция за енергийна бедност. В тази категория попадат домакинства, при които след плащане на разходите за енергия доходът на човек остава под определен праг. При определянето се вземат предвид както доходите, така и характеристиките на жилището - например неговата възраст, тип строителство и енергийна ефективност.

"Най-просто казано, ако доходите след разходите за енергия на членовете на домакинството са под линията на бедността, това домакинство е енергийно бедно", обясни Бенов.

Според експерта проблемът в България е мащабен и цитира данни, според които около 40% от домакинствата потенциално могат да попаднат в тази категория.

В България: Всички се страхуват от цените на тока, но малцина са готови да инвестират в енергийна независимост

Всяко трето домакинство изобщо не планира инвестиции в тази посока

Санирането трябва да промени модела си

Един от основните инструменти за намаляване на енергийната бедност е подобряването на жилищния фонд. Според Бенов обаче настоящият подход към санирането в България не е достатъчно ефективен.

Основната му критика е към модела на 100% грантово финансиране, при който всички разходи се покриват с публични средства. По думите му той не създава достатъчна отговорност у собствениците и изключва бизнеса и финансовия сектор от процеса.

"В цяла Европа тези програми са един много голям генератор на икономически растеж, защото приобщават и финансовия сектор, и строителния бранш. При нас се случва обратното", посочи Бенов.

Според него България трябва да премине към модел със съфинансиране от собствениците, комбинирано с грантов компонент и финансови инструменти. Като пример той посочи Словакия, където чрез подобен подход е постигнат значителен напредък.

"Ние досега след около 4 милиарда лева сме санирали малко над 2200 сгради в цялата страна. Ако продължаваме с тези темпове, ще ни трябват 200 години, за да санираме всички многофамилни жилищни сгради в България", коментира още националният директор на Хабитат България.

Целия разговор гледайте във видеото!