"От десетилетия у нас няма реализиран вятърен проект заради бюрокрация и дезинформация"

В България има огромен потенциал за развитие на вятърна енергия. Това, което малко ни липсва, е именно реализацията. За да се случат такива проекти у нас по-скоро ни трябват координирани политики, обществена подкрепа и волята да вървим в тази посока.

Това заяви в студиото на Money.bg Севда Йончева от компанията CWP, която е и ръководител на експертна група Комуникации към Българската ветроенергийна асоциация (БГВЕА).

2025-а всъщност маркира 20 години вятърна енергетика в България. На този фон обаче от 10 години у нас няма нито една инсталирана съвременна вятърна турбина, разкри още Йончева.

Какви са причините?

Относно причините за трудната реализация на проектите в сектора, на първо място тя посочи бюрокрацията. Според нея разрешителният процес е изключително дълъг.

"Вятърният парк представлява инфраструктурен проект. В този аспект е нормално да минава през много разрешителни стъпки. Това, което е специфично за вятъра и го няма при соларните панели, са екологичните процедури", поясни тя.

Така се получава, че един проект, за да премине от идейна фаза до разрешение за строеж отнема минимум 3-5 години.

Друг проблем е капацитетът на мрежата, защото "докато минем през административния лабиринт с вятъра, капацитетът на мрежата вече е зает". Затова според нея трябва да има по-добро планиране за региони с повече вятър, в които да бъде оставен капацитет за присъединяване на нови проекти. От друга страна, вятърната енергетика отсъства или не е достатъчно засегната в политическия дневен ред, признава Йончева.

"И една от най-важните за мен причини, която възпрепятства вятъра, това е дезинформацията", допълва още тя и продължава:

"В последните години наистина сме свидетели на много целенасочена, системна кампания срещу вятъра, която не почива на факти, а на страхове."

Йончева е уверена, че без обществено доверие няма как дори най-добрият проект за вятърен парк да може да се реализира. "Трябва "социален лиценз", за да има устойчив енергиен преход.

Големи китайски вятърни паркове ще заработят в Сърбия

Западната ни съседка ударно прибавя ВЕИ в своя енергиен микс

Вятърните паркове като инвестиция

Изключително важно е общините да знаят какво биха получили, когато дойде един инвеститор с вятърен парк, изтъква Йочева.

"На база моя опит, те са наистина един социален и икономически катализатор. Една вятърна турбина заема около 2 дка - за фундамента на турбината и обслужващата кранова площадка. И от тези 2 дка, които се отнемат от земеделската земя, се захранват средно 4500 домакинства", разказва Севда Йончева.

Тя припомня, че чисто стратегически подобно съоръжение може да се позиционира така, че да не се налага общината да избира земеделие, животновъдство, вятърна енергетика или туризъм да развива, а те да се съвместяват.

С реализацията на подобен проект се изграждат пътища, създават се работни места, внасят се данъци в местния бюджет, което допринася за общността, допълва още Йончева.

Земеделски земи

"Ние с другите браншови организации направихме изследване, за да разберем колко земеделска земя са отнели досега реализираните ВЕИ проекти и да оценим дали наистина съществува риск в тази посока", признава представителят на БГВЕА.

"И след целия соларен бум, след това, че в България в момента има около 700 MW инсталирани вятърни турбини, установихме, че всички те сумарно заемат 0,05% от земеделската земя на страната", допълва тя.

За сравнение, "магистрала Хемус, когато бъде завършена, ще отнема точно същата площ земеделска земя, каквато ВЕИ секторът заема към момента", прави интересна препратка тя.

Добрите примери по света

"Категоричен лидер във вятърната енергетика е Китай. Те имат около 440 GW инсталирани мощности, като всяка година тази цифра се увеличава. Съчетават ги с хидроенергия, със соларна енергия, с други възобновяеми за да постигна т. нар. renewable baseload", разказа Йончева.

Тя посочи азиатската страна като добър пример как "когато има стратегическа политическа воля и планиране, може само за десетилетие да се направи енергиен преход и да се трансформира един енергиен сектор".

Никола Газдов: Не съществува реален конфликт между соларите и земеделието, а само остаряло законодателство

По-малко от 0,05% от обработваемите площи в България са заети от слънчеви централи

В Европа като успешен модел Йончева посочи Нидерландия. Страна, която е доста по-малка по площ от България:

"Те имат много соларни и вятърни инсталации, които уникално се съчетават с земеделие. Те са втората държава по износ на земеделска продукция, като съумяват да инсталират вятърни турбини и да да използват земята отдолу за земеделие. Реално тези два сектора въобще да не си пречат, напротив, дори да си помагат."

Целия разговор гледайте във видеото!