Квантовите компютри стават все по-популярни през последните години, като обещават значително подобрение на изчислителната мощ и потенциала за разрешаване на сложни проблеми, с които традиционните компютри не могат да се справят. Компаниите вече експериментират с различни приложения, като например симулацията на нови химични връзки, което ще спомогне за разработката на по-ефективни батерии за електромобилите или за откриването на нови лекарства, пише Trending Topics.

Въпреки това все още има редица предизвикателства. Една от пречките се крие в съществуващите квантови програмни езици, които работят с абстракции от ниско ниво, което прави работата на програмистите много трудна, а възможността те да допуснат грешки - много висока.

Последната значима иновация в тази област идва след огромен принос от български компютърен специалист - проф. д-р Мартин Вечев, заедно с трима други изследователи от ETH Zurich, са разработили първия квантов програмен език на високо ниво - Silq. Въвеждането му прави писането на код за квантови компютри далеч по-лесно.

По-рано през 2020 г. Вечев и друг българин в ETH Zurich - д-р Петър Цанков, продават своя блокчейн стартъп на PwC. И двамата са част от изследователската група Secure, Reliable, and Intelligent Systems Lab (SRI) в швейцарския университет.

"Първоначално не започнахме с цел да създадем квантов език - целта ни бе да анализираме квантови алгоритми. Но осъзнахме, че съществуващите квантови езици не могат да изразяват квантови алгоритми на подходящо ниво и решихме да концентрираме усилията си върху този проблем. Работим по Silq от почти две години и сме горди с резултата", казва Вечев.

Нуждата и ефекта

Една от основните разлики между езиците за квантово и класическо програмиране, е, че вторият трие временните стойности без да се изисква изрично действие. Компютърът изчислява задачите в няколко стъпки, което създава междинни резултати. За да освободи памет, класическите компютри автоматично изтриват тези стойности.

При квантовите компютри обаче това е по-трудно заради физически феномен, носещ името "квантово заплитане": стойностите, изчислени по-рано, могат да взаимодействат с настоящите и да попречат на правилното изчисляване на крайния резултат.

Накратко, Silq е първият квантов програмен език, който разрешава този проблем.

Най-значимата полза от новият език е, че намалява пропастта между квантовото и класическото програмиране, което ще позволи на повече програмисти да навлязат. Друга полза е, че програмите на Silq не просто се пишат по-интуитивно, но и са значително по-кратки от тези, написани на други квантови езици (средно -46% за Q# и -38% за Quipper).

"Silq е първият квантов програмен език, който не е създаден с цел да съответства преимуществено на конструкцията и функционалността на хардуера, а на начинът на мислене програмистите, които искат да разрешат проблем - без да трябва да разберат всеки дребен детайл на компютърната архитектура", казва Бенджамин Бишел, студент в групата на Вечев.

Към момента Silq все още се смята по-скоро за научен труд, който тепърва трябва да бъде изпробван на квантови платформи. Проектът, който е достъпен в GitHub, изглежда обещаващ.