Космическите амбиции на Китай се пренасят в по-висока орбита. След успешното и световно пътуване до далечната страна на Луната, Китай се готви да построи слънчева електроцентрала в космоса. С годишен бюджет от 8 милиарда долара за своята космическа програма, на второ място след САЩ, Китай се стреми да се конкурира със своя конкурент в космическата надпревара за икономическо, военно и технологично господство, информира Bloomberg.

Учените вече са започнали изграждането на експериментална база в западния китайски град Чунцин. Първоначално те планират да разработят по-малка електроцентрала в стратосферата между 2021 и 2025 г., слънчева инсталация от 1 мегавата в космоса до 2030 г. и в крайна сметка по-големи генератори, според държавните ежедневник за науки и технологии.

Ето какво прави Китай в космическото пространство:

Проучване на Луната

Учените от Китай успешно приземиха лунна сонда на далечната страна на Луната на 3 януари, приключвайки поредица от мисии и давайки тласък на амбициите настраната. Кацането в неизследвания регион ще даде възможност на Chang'e-4, ровера, кръстен на митичната богиня на Луната, да проучи по-добре Луната поради липсата на електромагнитни смущения от Земята. Автомобилът е оборудван с нискочестотен радиоспектрометър, който ще помогне на учените да разберат "как са се съставили най-ранните звезди и как нашият космос е произлязъл от тъмнината след Големия взрив", според официалната китайска информационна агенция Xinhua.

Зелени надежди

Подобно на научната фантастика "Марсианецът", с участието на Мат Деймън, китайската лунна мисия също проверява дали безплодната луна може да подкрепи живота. Снимки, изпратени от Chang'e-4 миналия месец, показаха първия зелен лист от памучни семена девет дни след началото на експеримента, според университета Чунцин, който ръководи биологичния проект. Тестовият товар за мисията включва памук, рапица, картофи, мая и други.

Още мисии

Китай има планирани още такива мисии. Още четири версии на сондата Chang'e са в процес на излитане, като поне две от тях са проектирани за кацане на южния полюс на Луната, според У Янхуа, вицепрезидент на Китайската национална космическа администрация. Агенцията ще проучи и създаването на изследователска база на Луната. До края на това десетилетие вероятно ще има сонда до Марс.

Космическа станция

Китай се стреми да изгради своя собствена космическа станция около 2022 г., наречена Tiangong, или Heavenly Palace, тя ще има основен модул и два други модула за експерименти, общо тежащи 66 тона и способни да пренасят трима души, с проектиран жизнен цикъл поне 10 години. Съоръжението ще бъде използвано за научни изследвания в десетки области, включително биология, физика и други естествени науки.

Частни ракети

Президентът Си Дзинпин разхлаби монопола на правителството за изстрелване на космически кораби, стимулирайки създаването на малки местни компании с мечти да предизвикват компании като Space Exploration Technologies на Елон Муск, Blue Origin на Джеф Безос и Virgin Galactic на Ричард Брансън. Стартиращите компании получават финансиране от китайски фондове за рисков капитал и частни инвеститори и също могат да разчитат на опита на ракетните учени от космическата програма на Китай.

GPS предизвикателства

Конкуренцията със САЩ в небесата струва на Китай най-малко 9 млрд. долара за изграждане на навигационна система и намаляване на зависимостта от американския GPS - чиито сателитни данни за местоположението се използват от смартфони, автомобилни навигационни системи и управляемите ракети. И всички тези сателити се контролират от американските военновъздушни сили, което прави китайското правителство зависимо. Така че, тя разработва алтернативната навигационна система Beidou, която в крайна сметка ще осигури точност на позициониране от 1 метър (3 фута) или по-малко с използването на наземна система за поддръжка.

Космическа смет

Китай развива и други сложни космически проекти като "сателитна инспекция и ремонт" и разчистване на обикалящи в космоса боклуци.