Втората световна война оказа огромно влияние върху всички сфери на човешки живот. За много хора и държави тя стане преломен момент в тяхната история.

Знаем за големите битки и за смъртоносните оръжия, решили изхода на войната. Но и доста необичайни решения на военните инженери и изобретатели са били в помощ на армиите.

Повечето от тези странни оръжия не са получили широка известност или голямо приложение, сайтът vestifinance разказва за някои от тях.

Снимка 369436

Източник: wiki

Лопата миномет

Опитът от съветско-финската война 1939-1940 г. обърна внимание върху необходимостта да се увели в армията количеството на минохвъргачките. 

Затова с появява идеята да се допълнят огневата мощ на ротите и батальоните с малокалибрен, лесно преносим и използваем от всеки боец миномет. За да не се натоварва допълнително войника с тежко и сложно оръжие, минометът калибър 37 мм бил съчетан със задължителната пехотна лопатка.

Това оръжие се появява в края на 1939 г и било изпробвано в бойни действия.

За разлика от другите минометни устройства, то не предизвикало ентусиазъм, защото осколъчното действие на 37 милиметровите мини в условията на голяма снежна покривка бил нищожен.

Въпреки това след скоро след германското нападение над СССР през юли1941 г., минометът лопатка влязъл в серийно производство за спешно въоръжаване на Червената армия.

Снимка 369437

Източник: Wikipedia

Самоходни мини "Голиат"

Дистанционно управляемите мини "Голиат" за първи път са използвани от германците през 1942 г. за доставка на 66-килограмови бомби до цели като танкове, мостове, сгради и пехота.

Тези самоходни верижни устройства се управлявали чрез проводници и се взривявали при достигане на целта.

От тях са произведени около 4000 бройки, включително и версия за превоз на 88 килограмова бомба. Но за съжаление на техните конструктори били твърде бавни, сложни за управление, а и полезният им товар не бил особено голям.

Но не може да се отрече, че самата идея е изпреварила времето си, защото по същество те са предшественици на сегашните роботи.

Снимка 369438

Източник: Wikipedia

Подводници джуджета

Първоначално италианско изобретение, тези малки британски подводници са четири имали радиус на действие 1900 км, могли са да се потапят до 100 м и се придвижвали със скорост 6 възела в час.

Мини подвоницата е била с водоизместимост 30 тона. Но е имала само едни люк, което е създавало големи главоболия при аварийни ситуации.

Те се пускали във вода от борда на обикновена подводница, а тяхната задача обикновено е била да закрепи до две 1400-килограмови мини под вражеските кораби.

Снимка 369439

Източник: Wikipedia

Ампуломет

Едно от най-необичайните средства за борба с немските танкове и огневи точки, използвани от съветската армия е бил ампуломеът. 

Оръжето е доста просто и се състои от стойка, цев и прицелна част, с обща тежест от 28 килограма. Обслужвало се от трима бойци - мерач - стрелец, зареждач и поднасящ ампулата.

Ампулата, пълна със силно горима смес, е била изхвърляна на разстояние до 250 метра. Необичайното оръжие е използвано главно при отбраната на обсъдения Ленинград.

Но още през 1942 г. производството е било ограничено заради рисковете при използването на ампулометите и увеличаващото се производство на други по-ефективни и безопасни за бойците средства - противотанковите гранатомети и артилерията.

Снимка 369440

Източник: Wikipedia

Железопътните оръдия "Дора" и "Густав"

Сред големите оръдия тези две германски оръдия с калибър 80 см са били абсолютен лидер. И на практика това са най-големите оръдия, съществували някога в света.

Всяко от тях се пренасяло на части и се сглобявало на по-рано подготвено място, като в целия процес на доставяне и монтаж са участвали 4 хиляди души.

Германците са отделяли по цял зенитен полк за тяхната защита, а така също и войнски части за охрана от партизански атаки.

От двете страховити оръдия само "Густав" е участвал в реална битка. Той е осъществил 42 изстрела в хода на обсадата на Севастопол през 1942 година. Пробивната сила на неговите гигантски снаряди с тежест от 4,8 тона всеки е била достатъчна да разруши склад за боеприпаси, скрит под 30 метра скала.

Снимка 369441

Източник: Wikipedia

Подводница самолетоносач

През 1943 г. Япония започва да разработва подводницата I-400, която е трябвало да бъде най-големият подобен плавателен съд на Втората световна война.

Били са построени три подводници от запланираните 18. Пръвата е пусната на вода на 30 декември 1944 година, последвана от втора, а третата така и не била довършена.

Въоръжението на подводницата е включвало 20 торпеда, 140-миллиметрово обсадно палубно оръдие, три 25-миллиметрови картечници, зенитно оръдие и три самолета"Аичи М6А1 Шейран". 

Дължината на подводницата е достигала 122 м, водоизместимост 3530 тона, екипажът е наброявал 144 души. 

Двете подводници I-400 и I-401 е трябвало да бъдат използвани през 1945 г. при операция по унищожаване на американски самолетоносач. Но в момента на нейното начало Япония е обявила капитулация и подводниците се предали на американските войски. 

Снимка 369442

Източник: Wikipedia

Верижен трал "Sherman Crab"

Великобритания използвала опита на американците по създаването на верижните минни тралове Scorpion и създали свое подобно оръжие наречено "Рак". Тези съоръжения за разчистване на минни полета и други заграждения се закрепяли основно на танковете "Sherman", а самият минен трал е получил наименованието "Sherman Crab"

На барабан, задвижван от двигателя на танка се закрепяли 43 метални вериги. По края на барабана се поставяли остри дискове, които разрязвали загражденията от бодлива тел.

Специален защитен екран е предпазвал предната част на танка от прах и кал. По-късно е поставяне и специално устройство, позволяващо автоматично да се поддържа височина на тарала над повърхността на земята в зависимост от терена. 

Верижният минен трал се оказал доста ефективен и бил използван в операциите на британската армия в северно-западна Европа. Той е могъл да се поставя без проблем на обикновените бойни танкове, които при това са могли да поддържат и огън при изпълнение на прочистващите операции.

Снимка 369443

Източник: Wikipedia

AVRE Bobbin

Това е инженерна машина на базата на тежкия британски пехотински танк Mk.IV Churchil, оборудован в предната част на корпуса с бобина (макара) с настилна материя. 

Настилката с дължина около десет метра се размотава от макарата и танкът със своята маса утъпква път по мека и неравна повърхност, по който може да мине самата тежка машина. След това трасето може да се използва за придвижване на друга военна техника.

В деня "Д" - десантът на съюзническите войски през Ламанша в Нормандия през 1944 г. необичайната военна техника AVRE Bobbin е проправяла на брега път за джипове и пехотата.

Снимка 369444

Източник: Wikipedia

Радиоуправляема планираща бомба Henschel

Германската радиоконтролирана планираща бомба Henschelе била най-ефективното дистанционно управляемо оръжие през Втората световна война. С нейна помощ се били унищожени много военни и търговски кораби.

След пускането й от самолета- носител, нейният двигател се включва за около 10 секунди и след това бомбата планира по остатъка от пътя до целта.

В опашката е имало малък източник на светлина, за да може управляващият стрелец лесно да я вижда и през деня и през нощта.

За първи път супермодерното за времето си оръжие е било използвано през август 1943 г., като с негова помощ е потопен британския корвет HMS Egret. 

Към края на войната съюзниците разбрали как да се внедряват и смущават в управлавящите радиочестоти, което рязко понижило ефективността на Henschel.