Кога потребителите са най-склонни да купят нещо? Когато рекламата влияе на чувствата им. Неслучайно в маркетинга емоционалните послания са най-печеливши, а скръбта и носталгията са сред най-силните катализатори на емоционално взети решение.
Сега си представете продукт, който може да намали негативните емоции от загубата на любим човек, да даде още няколко минути заедно или на когото просто да разкажете как е минал денят. Е, такъв вече съществува и голямата му популярност не е изненада.
Така технологиите размиват още една граница между реалното и несъществуващото, "заобикаляйки" дори смъртта... и създават индустрия за милиарди.
Възможно ли е безсмъртието?
Така наречените "thanabots", "griefbots" или "deathbots" използват съобщения, снимки, видеоклипове, гласови записи, лични чатове и публикации в социалните мрежи, за да създадат симулация на речта и поведението на починал човек, с която близките разговарят.
Някои компании разработват услуги, които позволяват на човек още приживе да създаде дигитална версия на себе си, а след смъртта му близките да разговарят с нея или да получават достъп до неговите спомени. Моделите варират от дигитални архиви до AI персонажи, които генерират нови отговори в стила на починалия, разказва The Conversation.
Сред най-известните играчи в сектора е Afterlife AI, която предлага и безплатен план, а платените версии струват около 15 и 30 долара месечно. Компанията има и дългосрочни предплатени варианти за съхранение, включително за 20 и 80 години. Моделът е замислен така, че човекът сам да определя кой ще получи достъп до неговия дигитален персонаж след смъртта му.
Източник: iStock
На другия край на спектъра южнокорейската DeepBrain AI предлага висок клас дигитални аватари на реални хора. Чрез заснемане на лицето, гласа и маниерите на човек компанията създава интерактивни аватари, която може да бъде използвана и след смъртта му. Цената на премиум услугата може да достигне 50 хиляди долара, според информация на BBC.
HereAfter AI пък позволяваше на хората да записват свои истории и спомени чрез интерактивни интервюта, така че близките им да могат да ги слушат и след смъртта им. Компанията обаче преустанови тази си дейност миналия месец, което показва един от ключовите рискове пред този пазар - обещанието за "вечен" дигитален спомен зависи от това дали технологичната компания ще продължи да съществува.
Сред по-широко ориентираните към дигитално наследство е StoryFile, която използва видео и AI за създаване на интерактивни дигитални версии на реални хора. Тук фокусът е не толкова върху "разговор с мъртвите", колкото върху съхраняването на житейски истории и възможността те да бъдат представяни интерактивно.
Оказва се, че и Microsoft е проучвала подобна посока в развитието на изкуствения интелект. През декември 2020 г. технологичният гигант получава патент за система за създаване на разговорен чатбот, моделиран по конкретен човек - включително починал. На този етап обаче компанията не е превърнала патента в публична услуга за разговори с починали хора.
Икономическо измерение
Според BBC индустрията за "дигитален задгробен живот" се оценява на над 115 милиарда евро. В Китай, откъдето започва тенденцията, създаването на дигитален аватар може да струва на места едва 2,60 евро, но пазарът е достигнал 1,38 милиарда евро още през 2022 г. и се очаква да се е учетворил до 2025 г., пише The Guardian.
Проучване на YouGov от 2023 г. показва, че 14% от анкетираните биха намерили утеха в общуването с дигитална версия на починал близък, като по-младите са по-склонни да приемат подобна технология.
Границата между утеха и зависимост
Секторът не остава незасегнат от критики за етичността на технологията. Докато запазена снимка казва "този човек е бил тук", то ботът изпраща посланието "аз съм все още тук", анализира The Conversation.
Така всеки отговор комбинира данните на починалия с изборите на семейството, подканите на скърбящия, предсказанията на модела и дизайнерските решения на компанията. Звучи като идва от един човек, но авторството е разпръснато между много хора.
Източник: iStock
Така ботът може да казва неща, които починалият никога не е казвал. Компанията контролира модела, интерфейса и сървърите. Починалият осигурява идентичността, която дава на продукта емоционална и търговска стойност, но не може да преговаря за условията. Дигиталната смърт настъпва когато плащането спре или доставчикът затвори.
"Тези deathbots са само толкова добри, колкото информацията, с която са захранени. Те не растат и не се адаптират така, както расте скръбта. За някои може да бъдат стъпало, но не могат да бъдат дестинация", предупреждава пред BBC Жаклин Гън от Workplace Bereavement.
Вместо начин за утеха, чатботът може да създаде по-голям проблем. Рискът от зависимост е реален, предупреждават психилозите. "Дигиталната некромантия е подвеждащо преживяване. Мислите, че говорите с човек, когато всъщност говорите с машина", коментира експерт пред The Guardian.
Пазарът на така наречения "дигитален задгробен живот" постепенно се превръща в нов сегмент на AI индустрията с няколко различни бизнес модела - от безплатни услуги и месечни абонаменти до дългосрочно предплатено съхранение и по-скъпи дигитални аватари. Ще успее ли обаче да отхвърли етичните рискове и да се наложи на световния пазар, в който западните правителства въвеждат ограничения за изкуствения интелект и най-вече - DeepFake видеата, на които приличат deathbots?
USD
CHF
GBP
