Малко повече от месец след като Сърбия започна да търси стратегически партньори за изграждането на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа "Железни врата 3" (Djerdap 3), Румъния направи първата официална стъпка към проекта. В Букурещ двете държави подписаха меморандум за разбирателство, който създава рамка за обмен на информация, но не представлява окончателно решение за строителството.
Процедурата по избор на партньори започна, след като влезе в сила енергийното споразумение между Сърбия и САЩ. Американският строителен гигант Bechtel участва в проекта още от 2021 г., когато изготви предварителното проучване за осъществимост.
Защо Румъния?
Макар бъдещата ПАВЕЦ да е планирана изцяло на сръбска територия, проектът засяга пряко и Румъния. Евентуалната му реализация може да повлияе върху работата на съществуващите хидровъзли "Железни врата 1" и "Железни врата 2", които двете държави експлоатират съвместно на Дунав. Именно затова проектът е предмет на преговори между Белград и Букурещ още от края на 70-те години.
По настояване на румънската страна в меморандума е записано, че евентуалното развитие на "Железни врата 3" трябва да отчита интересите и на двете държави.
Сред основните условия е новата централа да не намалява производството на ВЕЦ "Железни врата 1" и "Железни врата 2". Също така се предполага съоръжението да не възпрепятства изпълнението на европейския проект FAST DANUBE II, който Румъния и България реализират за подобряване на корабоплаването по Дунав. Новата ПАВЕЦ би трябвало да не създава и рискове за корабоплаването и крайречните участъци по реката в Румъния и България.
Меморандумът предвижда още двете страни да определят контактни точки между министерства, институции и компании, които да координират обмена на информация и техническата работа по проекта.
Значение на проекта
Според актуалния Интегриран национален енергиен и климатичен план на Сърбия "Железни врата 3" е планирана с инсталирана мощност 1800 MW и ориентировъчна стойност около €2,6 милиарда, като завършването й е предвидено за 2038 г. В по-ранни варианти на проекта се разглеждаше и конфигурация с мощност до 2400 MW.
Както Money.bg вече писа, според наличните анализи проектът в сегашния си вид може да намали производството на електроенергия от съществуващите хидроцентрали "Железни врата 1 и 2" с между 10 и 15%.
Централата е замислена като помпено-акумулиращо съоръжение, което ще съхранява електроенергия чрез изпомпване на вода към по-високо разположен резервоар и ще я връща обратно през турбините при повишено потребление. Подобни мощности се смятат за ключови за балансирането на електроенергийните системи при нарастващия дял на ВЕИ.
Сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович заяви, че проектът може да се превърне в най-голямото съоръжение за съхранение на електроенергия в тази част на Европа. По думите й той има потенциала да подпомогне интегрирането на повече възобновяема енергия в регионалната електроенергийна система.
Въпреки подписания меморандум строителството все още не е гарантирано. Предстоят допълнителни технически, екологични и хидроложки оценки, които ще определят дали "Железни врата 3" може да бъде реализирана без съществено отражение върху производството на електроенергия, корабоплаването по Дунав и интересите на държавите по течението на реката.
USD
CHF
GBP
