АББ: Банковите услуги в България са сред най-достъпните в ЕС

Асоциацията на банките в България публикува анализ на своя отдел "Икономически анализи и политика", който обхваща съвременните тенденции при развитието на банковите услуги у нас и в Европейския съюз. Фокусът попада върху съпоставими по територия, население и ниво на икономическо развитие държави в ЦИЕ. Основните изводи от проучването са:

• Банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти в Европа по новоотпуснати кредити за домакинствата за покупка на жилище в национална валута.

• Абонаментните пакети за обслужване осигуряват над 6 пъти по-ниска цена спрямо използването на единични услуги от тарифите на банките.

• Банковите услуги у нас са между 2 и 2.5 пъти по-достъпни спрямо съпоставими държави в Европа.

• Цената на преводите през дигитални канали е 5.4 пъти по-ниска спрямо тези на хартиен носител, а делът им в банковата система е 76%.

• Делът на нетния доход от такси и комисиони у нас е 20.6% спрямо 28.1% средно за ЕС.

Когато се чете въпросният анализ, е важно да се подчертае, че става дума за специално подбрани - поради съпоставимост като територия и население - държави, и че се разглеждат конкретни банкови продукти, например жилищни кредити.

Според АББ банките в България предлагат най-ниските лихвени проценти по кредити за домакинствата за покупка на жилище (нов бизнес) в национална валута. По данни на ЕЦБ към март 2025 г. средният лихвен процент в България в национална валута е 2.46%, при 2.94% за Хърватия, 2.99% за Словения и 6.82% за Унгария.

Фиг. 1. Лихвени проценти по новоотпуснати жилищни кредити

Източник: Асоциацията на банките в България

Всичко това е вярно. Нещо повече - при по-подробно разглеждане на статистиката на ЕЦБ за жилищните кредити ще видите, че в страните от ЕС и от еврозоната само Малта може да ни конкурира по достъпност на този банков продукт. Но това не е нова ситуация, а тенденция от няколко години насам.

Що се отнася до бизнес заемите и потребителските кредити - при тях картината е доста по-различна. При левовите бизнес заеми у нас за март средните лихви са 4.05% - 4.06%, а при тези в евро - 4.35% - 4.83% годишно, в зависимост от това дали става дума за заеми под или над 1 милион. Това показват данните на БНБ за лихвената статистика. Данните на ЕЦБ сочат, че повечето държави в еврозоната са с по-ниски средни лихви за бизнес кредитите в евро.

Специално Хърватия е с 3.77%, а Словения - с 4.23% годишно. С по-ниски лихвени нива са Германия - 4.09%, Франция - 3.80%, Италия - 4.04%, Белгия - 3.91%, Холандия - 3.46%, и дори Гърция - 4.29%. С по-високи са Естония - 5.13%, Ирландия - 5.75%, Латвия - 5.49% и други.

При лихвените нива за потребителски заеми България попада сред държавите, в които тази услуга е най-скъпа. Последните данни на БНБ показват, че към края на март 2025 г. у нас средната лихва по тези кредити е 9.3%, като през последните години се движи в рамките от 8.3% до 10% и дори малко над тях. Според ЕЦБ в повечето държави от еврозоната средните лихви по потребителските заеми са значително по-ниски. Например в Словения те са 6%, в Хърватия - 5%. В Германия - 7.82%, Франция - 6.41%, Италия - 8.65%, Белгия - 6.15%, и т.н. Има страни с много по-ниски лихвени нива, но и такива с по-високи от тези в България - например Гърция - 10.67%, Естония - 13.85%, Латвия - 12.62%.

Банковите печалби растат, но не заради лихвите

Защо банковият сектор толкова много иска да приемем еврото?

Даваме цялата тази информация, за да стане ясно, че цялостната картина е много по-разнообразна и не така еднозначна, както се представя в доклада. При по-детайлен анализ ще се види, че независимо от всичко, кредитният пазар в ЕС, и особено в еврозоната, е изключително фрагментиран - особено що се отнася до гражданите и малкия, а дори и средния бизнес. Не е случайно, че дори големи компании, когато създават дъщерно дружество в друга източноевропейска държава от еврозоната, го финансират предимно чрез вътрешнофирмени заеми, а не чрез кредити от местни банки. Това е по-евтино, по-устойчиво и в крайна сметка - по-изгодно. Всъщност, ако погледнете структурата на инвестициите у нас, ще се убедите в този факт.

По отношение на темата за таксите и комисионите

Асоциацията на банките в България в своя доклад твърди, че абонаментните пакети осигуряват висока достъпност на банковите услуги.

"Банките предлагат пакетни банкови услуги, които най-често включват разплащателна сметка, дебитна карта, плащане на битови сметки, теглене и внасяне на банкомат на банката в страната и/или в чужбина, преводи по мобилен номер и през електронен канал на банката. Тези пакетни услуги са на значително по-ниски цени от сумарната стойност на включените в пакета услуги. Някои банки у нас изчисляват и разликата в разходите по включените в банковите пакети спрямо предлаганите услуги по тарифа, като показват значителна икономия. Важно е да се отбележи, че някои предлагат и пакети за младежи и пенсионери при много по-благоприятни условия от тези за средностатистическия клиент."

"Така например, клиент може да плати до 6.6 пъти по-малко за пакет от услуги (откриване и обслужване на разплащателна сметка, дебитна карта, тегления от банкомати на банката, вътрешнобанкови и междубанкови преводи на хартиен носител - до определен брой), отколкото ако ги ползва поотделно", се казва в анализа.

Няма основание да се съмняваме в това твърдение, тъй като няма независима статистика за средната цена на пакетните банкови услуги у нас. Има обаче друга статистика - на БНБ, в раздел "Платежна инфраструктура", която представя средния размер на таксите за основни операции. Ако разгледате условията, при които се събират тези данни, ще видите, че са релевантни за клиенти, които не използват пакетни услуги. И също така ще установите, че много от тези такси са се увеличили двойно за последните две години.

Затова би било добре АББ да поддържа на сайта си достъпна статистическа база данни с актуализации поне на всеки шест месеца, за да няма спорове относно цените на пакетните услуги.

Цената на банковите услуги: международни сравнения

Според АББ, базовият банков пакет в България струва 1.70 евро на месец - най-ниско спрямо Хърватия (5.90 евро), Унгария (4.90 евро) и Словения (5.90 евро). Това означава, че базовият пакет у нас е с 188% по-евтин спрямо този в Унгария и с 247% - спрямо тези в Хърватия и Словения.

Фиг. 2. Банкови пакети в Европа: месечни такси по държави (в евро)

Източник: Асоциацията на банките в България

Цената на "стандартен" пакет отново е най-ниска в България - с 44.5% по-евтина спрямо Унгария, с 248.9% спрямо Словения и с 305.3% спрямо Хърватия. Пакетите включват допълнителни услуги като мобилно банкиране, преводи в лева и евро, разплащания по мобилен номер, плащане на битови сметки и др.

Но как изглежда картината в Германия, Франция, Италия, Холандия, Белгия, Словакия, Кипър и Прибалтика? Такава информация липсва.

Дигитални канали: достъпност и развитие

АББ отбелязва, че банковият сектор в България претърпява трансформация - от физическо присъствие към дигитализирани услуги. Банките инвестират сериозно в онлайн платформи, като едновременно с това се засилва вниманието към киберсигурността.

По данни на БНБ към края на 2024 г. делът на преводите, инициирани през дигитални канали, е 76%. Средната цена на такъв превод е 5.4 пъти по-ниска от тази на хартиен носител.

Фиг. 3. Тенденция за увеличаване на наредените електронно преводи

Източник: Асоциацията на банките в България

Фиг. 4. Ръст на наредените плащания с дебитни и кредитни карти

Източник: Асоциацията на банките в България

Важно уточнение - по данни на БНБ броят на банкнотите в обръщение нараства всяка година от 2020 г. насам, въпреки дигитализацията. Също така, не е ясно дали статистиката включва преводи между финансови институции, държавни плащания и парични пазари - ако е така, това изкривява данните.

Такси и комисиони: сравнителна гледна точка

АББ посочва, че нетният доход от такси и комисиони в България е под средното за ЕС. По данни на ЕБО - към края на 2024 г., средното ниво в Европа е 28.1%, докато в България е 20.6%. Това е вярно, но липсват данни за отделни страни - Германия, Франция, Италия, Белгия, Гърция, Малта и др. Също така липсва информация за обема трансакции, което е важно, за да се разбере дали различията са заради обема или заради цената на услугите.