Гвиана, малката южноамериканска държава, няма с какво толкова да се похвали. В страната има само три междуградски пътища с асфалт, а останалите са черни. Децата ходят на училище с канута и играят коли в калната жега. Столицата - Джорджтаун - изглежда като забравена от Господа. Електрическата мрежа е толкова ненадеждна, че спирането на тока е ежедневие в градовете. По повечето села такъв въобще няма.

Такава е обстановката в държавата, която се готви за следващия огромен петролен бум, разказва в своя кореспонденция The New York Times.

През последните три години ExxonMobil работи по осем потенциални находища край бреговете. Те имат потенциала да генерират близо $20 милиарда приходи от петрол на година до края на следващото десетилетие - горе-долу колкото са приходите на много по-голямата Колумбия. Така може да има достатъчно средства, за да се подобри живота на всеки един гражданин на страната.Ако всичко мине добре, една от най-бедните държави в Южна Америка може да стане една от най-богатите. Изведнъж в Джорджтаун се говори за суверенен фонд, който да управлява всички тези пари - все едно става въпрос за шейхство от Персийския залив.

Но има и препядствия. Ако можем да съдим по историята, страните, които откриват петрол често губят възможността си да забогатеят заради корупцията. Държави със слаби институции като Гвиана са особено уязвими.

Правителствените лица нямат опит в регулирането на голяма петролна индустрия, нито с преговорите с международни компании. Администрацията е корумпирана, а частният сектор твърде бавно се адаптира с инвестициите. Но все пак има оптимизъм: "Гледаме на откриването на залежи от петрол като на провидение", казва Рафаел Тротман, министър на природните ресурси. "Получаваме втори шанс да направим нещата както трябва".

Първият шанс бе независимостта от Британия през 1966 г. И той бе пропилян. Местните политици създадоха кратка държава с икономика, задвижвана от трафик на наркотици, пране на пари и контрабанда на злато и диаманти. Способните млади избягаха в САЩ, а тези, които останаха, трябваше да се справят със СПИН, престъпност и самоубийства.

Затова сега е въпросът е ще успее ли Гвиана да се откъсне от историята си или не?

В рамките на споразумението си с Exxon правителството ще получава приблизително половината от приходите от производството, след като компанията покрие предходните си разходи. Икономисти казват, че сегашният брутен вътрешен продукт от $3,6 милиарда ще се утрои в рамките на пет години.

Засега обаче икономическите ползи са ограничени. Търсенето на петрол е на 120 мили в морето, а не е планирана и рафинерия. Само около 600 души от Гвиана са наети на платформите и в офисите и броят им евентуално може да достигне 1000.

Някои предупреждават и за "холандската болест" - феномен, наречен така през 70-те години на миналия век, след като бум на природен газ съкруши силите на производството в Холандия. Страните, които "страда" от тази болест, обикновено преживяват инфлация, а заетите във фермерството и други традиционни професии започват работа във високоплатения петролен сектор.Но има и примери на страни, които ефективно използват петрола, за да намалят бедността. Малайзия успя да запази икономиката си диверсифицирана и растяща. Оман пък е модел за използването на богатството от петрол и газ за модернизация. Но лошите примери са повече.

Преди скорошното откритие, редица петролни компании пробваха да намерят залежи на над 40 места край Гвиана и съседна Суринам от 60-те години на миналия век, но удряха на камък. Когато цените на петрола се повишиха преди няколко години, Exxon и Royal Dutch Shell решиха да опитат още веднъж. Малко по-късно Shell напусна партньорството.

Сега, очакванията са, че до 2020 г. ще бъдат добивани по 500 хил. барела петрол дневно. Те могат да помогнат на икономиката на Гвиана, но големият въпрос продължава да е човешкият фактор. Със сигурност жителите се надяват да не пропилеят тази възможност.