Името е първото нещо, от което се нуждаете, ако искате да създадете град. Всякакво име може да свърши работа, макар че някои със сигурност предлагат по-успешно бъдеще от други.

Столицата на Чечения например се нарича Грозни, което означава "страшен" на руски. Тя носи името на колониалната крепост, която царят създава в Чечения в началото на 19 век. Около нея впоследствие се образува град, в който в момента живеят около 300 000 души.

Името определено отразява мъчителната история на Грозни: от масовите изселвания по времето на Сталин и кървавите войни на Елцин и Путин, за да я върнат обратно в руската орбита, до последвалото предаване на верни на Москва военачалници. Но това не е непременно онази идентичност, която привлича нови граждани или инвеститори.

Усещането за цел, което може да превърне селището в град - дори и в най-трудните условия - започва, когато то получи име. През 1630 г. група английски пуритани, избягали от религиозно преследване у дома, заминават за Северна Америка. Те се установяват на източното крайбрежие и наричат новия си дом Бостън, по името на града в Англия, който са изоставили.

Тел Авив е основан през 1909 г. от шепа бежанци, прогонени от европейските етнически погроми. Събрали се на плажа край Яфа, построили си домове и дали на земята еврейско име.

Гетата са различен случай. Повечето от тях имат имена, дори да са получени случайно, но това не води до инвестиции или постоянство. Липсата на инфраструктура е ограничаващ фактор.

Едно име, което се е привързало към един град по този начин, е Комплексо до Алемао, огромният бедняшки квартал на Рио де Жанейро, който расте все по-бързо от 1950 г. нататък. Повече или по-малко нелегално, той разпръсва необичайните си постройки върху всеки сантиметър от земята, която някога е била собственост на имигрант, наричан от първите самонастанили се "Алемао" (Германеца на португалски).

Думата се използва и като леко пренебрежително название за всеки чужденец със светла кожа в Бразилия. Въпросният човек, притежавал земята на бъдещото гигантско гето, всъщност е роден в Полша, а не в Германия.

Друго случайно получено име е това на Совето, мрачното предградие в покрайнините на южноафриканския мегаполис Йоханесбург. Името му има съвсем различни корени, свързани с процеса на заселване и няма нищо общо с бедняшките квартали на Бразилия. То е резултат от опита на изчезналия режим на апартейда да принуди чернокожите да напуснат районите в центъра на града, предназначени за белите. В Комплексо до Алемао властва беззаконието, а животът често е кратък и суров, но това е общност, създадена от хората, които живеят в нея, а не селище, което им е било наложено.

Градът понякога отразява акта на волята на индивида, който го е създал. Александър Велики кръщава на себе си египетския град Александрия, а Петър Велики нарича Санкт Петербург на своя светец покровител - Свети Петър.

Джордж Вашингтон избира местоположението, но не и името на столицата на САЩ. То е дадено като израз на почит от комисарите, натоварени с построяването на американската столица от Конгреса.

Бразилският политик Жуселину Кубичек изненадва своите гласоподаватели, а може би и самия себе си, като изпълнява разпоредбите на бразилската конституция и построява нова столица в рамките на 5-годишния си мандат като президент. Той я кръщава на своята страна: Бразилия.

През 1967 г. британското правителство решaва да създаде нов 250-хиляден град, който да се намира по средата между Лондон и Бирмингам - Милтън Кийнс. Това не е опит да се съчетаят имената на автора на епическата поема "Изгубения рай" Джон Милтън и влиятелният икономист Джон Мейнард Кейнс, както в някои сериозни усилия да се разруши линията между културата и науката. Нито пък е капиталистически контраудар срещу Карлмарксщат - името, което носи източногерманският град Кемниц между 1953 г. и 1990 г.

Милтън Кийнс всъщност е името на селото в Бъкингамшир, което бе погълнато от новия град. Селото изчезва, но името му оживява в обекта, който на пратика го унищожава. Старите пътища и традиционни тухлени къщи все още могат да се видят в Милтън Кийнс, сгушени между сглобяемите бетонни тераси, бизнес парковете и подлезите, разделящи трафика.

Градовете с оспорвана идентичност идват с няколко имена. Да се използва едно от тях, вместо друго - например Дери, вместо Лондондери - показва конкретно тълкуване на историята на града.

Когато имената на градовете се променят по политически причини, резултатите могат да бъдат непредсказуеми. Англоговорящите в Мумбай, повечето от които са част от индийския интелектуален елит, са много по-склонни да използват старото име Бомбай, отколкото британските им колеги, които сякаш се страхуват, че то носи спомени за минали престъпления.

Корените на Мумбай ни връщат към последователните вълни на европейската колонизация на Индия. Португалците предават на британците създадената от тях група острови и рибарски селища, които съставляват Бомбай, през 17 век.

20 000-те жители по онова време набъбват до 18 млн. души в наши дни, като пристанищният град последователно се превръща в комплекс за метали, железопътен център, финансов център и център на индийската киноиндустрия.

Някои градове измерват историята си с многобройните идентичности, хвърляйки светлина върху различния политически и културен дневен ред на техните лидери. Истанбул, някога наречен Константинопол, а преди това Византион, е бил столица на 3 различни империи. Той е оформен от оцелелите фрагменти от гръцката, римската, византийската и османската цивилизация, които го построяват.

Въпреки това създателят на съвременна Турция Кемал Ататюрк, роден в сегашна Гърция, премества столицата от Истанбул в европейската част на страната в Анкара в Анадола - град, създаден от почти нищото. И той настоява на името Истанбул, макар че по-голямата част от останалия свят продължава да го нарича Константинопол.

В държавите със славянски езици той е известен като Цариград, като това име все още се използва в България. Исландия също нарича по свой начин Истанбул, който ни връща към времето на викинските нападения от 11-ти век по Черноморието, когато те го наричат просто "Великият град". От 1930 г. насам турските пощи изпращат писма и пратки, адресирани до града, само ако е наречен Истанбул.

Колкото повече търговски връзки в историята, толкова повече езикови вариации има името на един град. Колкото по-могъщ е градът, толкова по-вероятно е всички търговски партньори да използват неговото обичайно име.

*Текстът е откъс от книгата "Езикът на градовете" на Деян Суджич.