През миналата година за заплащането на първите осем изтребителя F-16 Block 70 беше изтеглен нов дълг в размер на 700,6 млн. лв. само в рамките на първото полугодие на 2019 г. и беше променен Закона за държавния бюджет на страната, така че дефицитът да може да се увеличи до над 2,4 млрд. лв. или до 2,1% от БВП. Това е с по-малко от 1 процентен пункт от маастрихските критерии.

Сега премиерът Бойко Борисов посочи, че страната има желание да купи още осем самолета от Lockheed Martin, стана ясно след неговата среща с посланика на САЩ в България Херо Мустафа. Освен тях от Министерството на отбраната били изпратили писма-заявки, свързани с проучване на възможности за придобиване на нови три-координатни радари, поддръжка на Оперативния център за въздушен суверенитет и друго високотехнологично оборудване в контекста на проектите за модернизация на Въоръжените сили на България.

Държавата и вътрешнофирмените кредити повишават брутния външен дълг

Държавата и вътрешнофирмените кредити повишават брутния външен дълг

Брутните външни активи изпреварват дълга

От финансова гледна точка, още първата сделка беше фиаско. Както посочих по-горе, за да се финализира тя се изтегли нов кредит и се повиши бюджетния дефицит. Това означава, че подобни придобивки са способни да влошат значително представянето на бюджета и че разходите за тях, въпреки че изтребителите са "стратегически", се правят без внимателно обмисляне - те влязоха в бюджетната програма след корекция, даже не бяха предварително в закона за бюджета за 2019 г.

Изтребители по време на чума

Но това беше през миналата година - една от най-силните за икономиките на страната. Сега се намираме в криза, в която правителството вече издъни бюджета. И колкото и да ни увещават, че новият дълг в размер на 5 млрд. лева от международните пазари е необходим и че е при добри условия, той, първо, вероятно ще се използва за необмисленото увеличение на заплатите на администрацията и пенсиите и други спонтанни текущи плащания и, второ, ще трябва да се плати от нашия джоб в бъдеще. Тоест ограбваме бъдещия си потенциал за растеж, за да задоволим настоящи приумици на управляващите.

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Управляващите по света тласкат глобалната икономика към нова дългова криза

Защото рецесията, породена от затварянето на стопанствата, не е достатъчна

Новите самолети ще окажат точно същия ефект върху финансите на страната - чрез желанието на някои политици да ги купим днес, ще трябва бъдещите ние да платим. Така потенциалът за растеж ще е понижен, защото вместо да разходваме средствата си в реалната икономика, ние ще трябва да ги дадем на хазната, която от своя страна да плати на Lockheed Martin.

Но потенциалът за растеж и без това ще остане нисък. Да, много организации предвиждат, че икономиките в Европа ще имат тежка 2020 г., но догодина ще се изстрелят обратно към растеж. Това обаче звучи твърде оптимистично, за да е вярно. На други места вече съм обяснявал защо стопанството не може просто да се изключи и "включи" сякаш е лампа. То се нуждае от време, за да се коригира.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

При това, все още не знаем какво ще ни донесе есенно-зимният грипен сезон. Ами ако пак се затворят градовете, каквото желание вече изтъкна главният здравен инспектор Ангел Кунчев? Ако държавите по света забранят пътуването и торпилират зимния и летния туристически сезон и през 2021 г.?

Казано иначе, през следващите няколко години вероятно икономиката ще се възстановява, а заетостта ще се връща към рекордно доброто си ниво от миналата година. Така по-слабата реална икономика ще трябва да плаща обезщетенията за безработица, част от дълговете на правителството, безспорните бюджетни дефицити, които ни очакват, вероятните нови програми на управляващите, а вече и изтребителите.

Тяхната покупка и начинът, по който беше осъществена, от икономическа гледна точка беше безсмислен дори в момента на растеж, но в момент на криза е просто абсурден.

Параметрите на сделката

Не е ясно отсега точно колко ще бъде потенциалната цена, която данъкоплатците ще платим за следващите осем самолета, които все пак може и да не бъдат поръчани. Но все пак може да се спекулира с някои неща.

Първо, те вече ще могат да бъдат купени на кредит. През миналата година това нямаше как да се случи, тъй като България още нямаше кредитна история пред Lockheed Martin. Тук обаче е ясно, че лихвите ще надуят крайната цена, а те едва ли ще са 0% или по-малко, каквито бяха поне по вътрешните дългове до тази година.

Какво се случи в икономиката през първите шест месеца и какво ни чака през следващите

Какво се случи в икономиката през първите шест месеца и какво ни чака през следващите

Забравете V-образното възстановяване. Картинката не е толкова розова, колкото ни се представя

Второ, вероятно платената авансово сума от 2,1 млрд. лв. за първите осем, в която обаче не се включват 300 млн. лв. за модернизация на летищата, сигурно ще е малко по-ниска за следващите осем, защото вече няма да има разходи за обучение на пилотите например.

Трето, освен самите изтребители обаче от българското военно министерство иска и друга техника, включително и вече споменатите радари. Те, заедно с поддръжката на центъра по въздушна отбрана, ще имат положителен знак за крайната цена и отрицателен знак за джоба на българските данъкоплатци.

Колко струва корона кризата на българския туризъм?

Колко струва корона кризата на българския туризъм?

Една оценка на експертите от БАН

Но дори и да предположим, че вторите осем F-16 Block 70 струват също 2 млрд. лв. Тогава изникват следните икономически въпроси:

Въз основа на какво стратегическо планиране се говори дори за подобна сделка в момент на криза? Всъщност кога изобщо ще има някакъв анализ на ползите и разходите на която и да е политика на управляващите?

Пресметнато ли е изобщо дали бъдещите бюджети, които несъмнено ще са на дефицит, съдейки по опита от последната криза, ще могат да поемат плащането на въпросните милиарди? Защото през следващите години несъмнено лихвите по кредитирането няма да са с отрицателните стойности, на които се радвахме до момента поне на вътрешния пазар, както вече казах.

Властите показаха, че не са склонни да свиват разходите, въпреки че това е най-смислената мярка за постигане на икономически растеж. Даже обратното - заплатите на администрацията бяха вдигнати с 25% докато почти 100 хил. души бяха новорегистрирани като безработни само от началото на годината. Докога икономическият растеж ще се подрива от спонтанни хрумвания, струващи милиарди, без да се взимат мерки за оптимизиране на разходната част на бюджета (освен мерки за нейното хронично раздуване)?

От казаното дотук не само е ясно, че "стратегически" покупки, основани на прищевки, ще окажат отрицателен ефект върху възстановяването на икономиката, но и, според мен, че финансовите аспекти и текущата стопанска конюнктура изобщо не се взимат предвид. А не би трябвало толкова мащабен проект като закупуването на изтребители да се взима както човек си поръчва следващата бира в бара, особено след като точно преди малко той е показал, че не може да си плати и предишната.