Северна Корея е позволила на повече граждани да се сдобият със смартфон с достъп до изолирана вътрешна интернет мрежа, давайки на гражданите, които могат да си го позволят, нов начин за комуникация. Но и ново средство на диктаторската власт да ги следят, пише The Wall Street Journal.

Севернокорейци, които наскоро са успяли да избягат от държавата, казват пред изданието, че мобилните телефони стават все по-честа гледка, както и символ на статуса на тези, които ги притежават.

Жена, която наскоро е избягала в Южна Корея, казва, че взимането на първия й смартфон я е направило горда. Скоро, след като разбрала, че държавата следи гражданите си през устройствата постоянно, гордостта й изчезнала.

"Няма друга държава в света, която монополизира и контролира така успешно интернет и информацията като Северна Корея", казва Канг Шин-сам, съпредседател на International Solidarity for Freedom of Information in North Korea - НПО, базирано в Южна Корея.

В Северна Корея вече има около четири милиона мобилни абонати - около една шеста от населението, и четири пъти повече, отколкото през 2012 г., показват изчисления на анализатори.

Смартфоните в държавата са произведени в местни заводи с части от Китай и струват до 500 долара, казват севернокорейците, с които изданието е разговаряло. Най-хубавите модели приличат на iPhone и носят имена като Arirang Touch.

Почти всички телефони, таблети и лаптопи използват разработена в Северна Корея операционна система, базирана на отворен софтуер, пълна с инструменти, които подпомагат цензурата и наблюдението и не позволяват на потребителите да отварят страници извън Северна Корея. В интернета, в който те влизат, има основно речи на вожда Ким Чен Ун и рецепти, но и онлайн магазин и сайт за пътувания - в рамките на КНДР, разбира се.

Таблетите и телефоните са снабдени със софтуер, който записва и изпраща кое приложение колко време е ползвано, както и историята на браузването. Друго приложение прави снимки на екрана от време на време. Потребителите могат да ги видят, но не могат да ги изтрият. Понякога гражданите са спирани на улицата от полицаи, които проверяват каква информация има на телефона, с кого са говорили и какви снимки пазят.

Избягалите споделят още, че са държали телефоните си в друга стая, когато са обсъждали критично правителството.