Златото изпревари еврото като втория по важност резервен актив в света за централните банки, движено от рекордни покупки и скачащи цени, съобщава Европейската централна банка.
Благородният метал представлява 20% от глобалните официални резерви миналата година, надминавайки 16% дял на еврото и оставайки втори само след американския долар с 46%, показват данни от доклад на ЕЦБ.
"Централните банки продължиха да натрупват злато с рекордни темпове", отбелязват авторите, добавяйки че за трета поредна година централните банки са придобили над 1000 тона злато през 2024 г. - една пета от общото годишно световно производство и двойно повече от годишните количества през десетилетието на 2010-те.
Запасите от злато, държани от централните банки по света, се приближават до историческите максимуми от следвоенната епоха. До 1971 г. глобалните валутни курсове бяха фиксирани към американския долар, който от своя страна можеше да се конвертира в злато при фиксиран курс. Златните резерви на централните банки, които достигнаха максимум от 38 000 тона в средата на 60-те, отново се повишиха до 36 000 тона през 2024 г., според най-новите данни на ЕЦБ.
"Централните банки по света сега държат почти толкова злато, колкото през 1965 г.", се казва в доклада на ЕЦБ. Големи купувачи миналата година бяха Индия, Китай, Турция и Полша, става ясно от данни на Световния съвет по златото, цитирани от FT.
30-процентното повишение на цената на златото миналата година беше един от факторите зад скока в дела на златото от глобалните валутни резерви. От началото на годината цената на златото скочи с още 27%, достигайки исторически максимум от 3500 долара за тройунция.
"Тези запаси, заедно с високите цени, направиха златото втория по големина глобален резервен актив по пазарни цени през 2024 г. - след американския долар", заяви ЕЦБ.
Въпреки че златото не носи лихва и е скъпо за съхранение, то се разглежда от инвеститорите по света като крайният безопасен актив, който е високоликвиден и не е изложен нито на риск от контрагент, нито на санкции. През последните години централните банки също се опитват да диверсифицират далеч от американския долар поради опасения относно геополитическата нестабилност и нивата на американския дълг.
Тенденцията на дедоларизация се ускори, особено сред развиващите се страни, след руската инвазия в Украйна, когато САЩ отрязаха достъпа на Русия до финансовите пазари. "Търсенето на злато за парични резерви рязко скочи след пълномащабната руска инвазия в Украйна през 2022 г. и остава високо", казва докладът на ЕЦБ.
Анализът на централната банка показа, че в пет от 10-те най-големи годишни увеличения в дела на златото във валутните резерви от 1999 г. засегнатите страни са се сблъскали със санкции в същата или предходната година. "Страните, които са геополитически близо до Китай и Русия", увеличиха златните си запаси повече от други през последните три години.
Проучване сред 57 централни банки, държащи злато миналата година, също разкри, че опасенията от санкции, очакваните промени в глобалната парична система и желанието да станат по-малко зависими от американския долар са движещи фактори в развиващите се пазари и развиващите се страни.
Освен това, докато исторически златото поевтиняваше когато реалните доходности на други активи се повишаваха, тази дългогодишна корелация се наруши от началото на 2022 г., като инвеститорите се привличат към златото като защита срещу политически риск повече, отколкото като защита срещу инфлация.