През следващите години към Луната ще излетят десетки мисии, а целта им вече няма да е просто наука, а потенциален бизнес за милиарди. Според доклад на консултантския гигант Pricewaterhouse Coopers (PwC) нашият спътник има потенциал да се превърне в бъдеща икономическа зона.
Години наред ускорени инвестиции от страна на космическите агенции и частната индустрия преобразяваха лунния ландшафт. Експерти все по-често позиционират Луната като платформа за бъдеща инфраструктура, усвояване на ресурси и дори ѝ преписват бизнес възможности.
Все пак, спътникът не е крайна цел, а тренировъчен лагер за дългия път към Марс и дълбокия космос. Докато мисия до Марс отнема години, Луната е само на няколко дни разстояние, което я прави идеално място за изпитание на технологии, системи и икономически модели.
Макар че публичните финанси все още са основното гориво за космически програми, фокусът започва бавно, но сигурно да се измества към частниците. Вече виждаме първите бизнеси в космоса - компаниите не строят само ракети, а разработват модели за изграждане на лунни пътища и бази, системи за добив на суровини директно от лунната почва и прилагане на платени услуги. Тези търговски инициативи подготвят почвата за създаването на напълно функциониращ пазар на Луната, който в бъдеще няма да зависи единствено от правителствени субсидии.
Движеща машина на лунната икономика
На пазара на лунна мобилност най-масовите превозни средства ще бъдат малките нехерметизирани роувъри. С тегло от едва няколко килограма, машините са проектирани за разузнаване, мониторинг на средата и пренос на данни. Поради ниската си цена и лекота ще позволяват изпращане на десетки единици с една мисия, а до 2040 г. се очаква по повърхността на Луната да оперират до няколкостотин такива. Те ще бъдат и основната движеща машина за ранната лунна икономика.
Вместо държавите да купуват и притежават роувърите, те вече наемат услугите на някой частник. Според доклада приходите на компаниите няма да идват от продажба на техника, а от годишни такси за ползване. NASA вече е сключила договори за близо 4,6 млрд. долара за период от 10-15 години.
Ще сторим бази с лунен прах
Доставката на материали до Луната в момента струва от 300 хил. до 1,2 млн. долара на килограм в зависимост от сложността на приземяването. При тези цени традиционното строителство е икономическо самоубийство.
Различни компании залагат на надуваеми модули, които ще се изстрелват сгънати, а на лунната повърхност се разпъват като огромни балони. С увеличаването на населението, цената на транспорта ще стане непосилна за поддържане на мащабна база. Истинският бизнес пробив ще дойде, когато спрем да караме материали от Земята. Различни концепции залагат на роботи, които ще използват лунния прах и 3D принтери, за да създават стени, площадки и защитни куполи.
Ядрен реактор на Луната?
През първите стадии соларната енергия ще бъде основният енергиен ресурс на икономиката на Луната, заедно с литиево-йонните батерии и генератори. Малките и средни роувъри се захранват от батерии и слънчева светлина.
Слънчевите панели са добро начало, но са безпомощни пред лицето на 14-дневната лунна нощ и вечния мрак в кратерите на Южния полюс на спътника. Истинската колонизация ще започне едва когато на повърхността заработи първият ядрен реактор, категорични са учените. NASA вече планира демонстрация на 40-киловатов реактор за ядрено делене до няколко години. Един такъв модул е проектиран да захранва почти всичко - от жилищата до индустриалните зони и транспорта.
Очертават се два сценария. Оптимистичният гарантира малки реактори да станат оперативни до 5-7 години. Реалистичният посочва, че ядрената енергия ще започне да захранва лунния бизнес най-рано през 2036 г.
USD
CHF
EUR
GBP
