За да си гениален, трябва и да си малко странен. В този ред на мисли, едва ли би било голяма изненада, че много от гениалните инвеститори милиардери се отличават със свои характерни черти, които до голяма степен са залегнали в основата на техния успех.

Сега ще разгледам някои от тях.

Рей Далио - обича критиката

Повечето хора не обичаме критиката. Рей Далио обаче, един от най-успешните и популярни инвеститори на нашето време не е сред тях. Стартирал от апартамента си в Ню Йорк, той успя да създаде най-големия хеджфонд в света. За разлика от много от инвеститорите, обаче, Далио не се притеснява от критиките.

Критиката може да е трудна за "поглъщане", но тя не е нещо, което трябва да се опитваме да избягваме, смята гениалният инвеститор. Всъщност, тя трябва да бъде приветствана, твърди още Далио, в интервю за финансовото издание CNBC.

Защо? Защото критиката предлага възможност за един "стрес тест" на вашите идеи, като в същото време може да подобри сериозно решенията ви.

До това мнение Далио стига по трудния път. През 1982 г. той сляпо предсказа срив на фондовата борса, въпреки критиката от страна на най-близките си. Този залог почти води до загуба на целия му бизнес - опит, който той определи като "болезнено смиряващ" - но също така определя и бъдещето му.

"Това беше най-доброто нещо, което някога ми се е случвало, до брака и децата ми", каза още Далио в даденото интервю.

"Накара ме да се замисля: как да разбера, че съм прав?", продължава той. "Това промени моя подход към живота. Исках да намеря най-умните хора, които не са съгласни с мен, и да разбера техните разсъждения и да преодолея техните гледни точки."

В следващите години предприемачът прави точно това и прави обратната връзка централен принцип на своя бизнес. Всъщност това е култура, с която Bridgewater Associates стана известен.

Когато хората държат лоши мисли в ума си и не ги излагат на масата, това е много неефективно и много непродуктивно, смята още инвеститорът-милиардер.

Тази философията Далио нарича "идея меритокрация" - или от служителите се очаква открито да дават и получават обратна връзка - добра и лоша - независимо от тяхното ниво или позиция. Това включва и самия Далио.

"Всеки, с когото работя, винаги има право да разпитва каквото и да било - това е правото на мнението", казва Далио.

Алтернативата да се остави критиката да се изрече неизказана не е от полза за никого, смята още гениалният инвеститор. "Нека имаме напълно отворена комуникация. Ако искате една организация да бъде наистина, наистина успешна, то това е ключът към успеха", съветва Далио.

Уорън Бъфет - не обича разточителството

Сигурно си мислите, че ако бяхте сред най-богатите хора в света щяхте да харчите, като за последно. Е не е задължително... И това се доказва от Уорън Бъфет - неизменно в топ-пет на най-богатите хора в света през последните няколко десетилетия.

Документалният филм "Да станеш Уорън Бъфет", заснет през 2017-та година, показва как изпълнителният директор на Bershire Hathaway и третият най-богат човек в света, закусва всеки ден в McDonald's. Всяка сутрин той получава от съпругата си 2.61, 2.95 или 3.17 долара, което определя и каква закуска ще си вземе.

Нещо повече, Бъфет все още живее в същата къща с пет спални, която си купува за малко над 30 000 долара през далечната вече 1958-ма година в Омаха. Имотът отговаря на възприятията му, че няма нужда от по-голямо жилище, като напълно отговаря на нуждите му. Или казано по друг начина, на философията му, че човек трябва да живее под възможностите си.

Да кажем, че Бъфет си бе купил навремето имот на стойност 100 000 долара, като дори и тогава той е можел да си позволи такъв. Тази сума към днешна дата би се равнявала на 793 000 долара с отчитане на инфлацията, или на над 2 милиона долара, на база на ръста в цените на имотите.

Не е зле нали? Дори и от инвестиционна гледна точка... Какво обаче, щеше да загуби Бъфет, от това, че нямаше да управлява допълнителните средства от 68 500 долара, които би дал през далечната 1958-ма година до днес?

Отговорът е - 797.3 милиона долара към днешна дата. Това е резултатът който се получава ако Бъфет бе инвестирал и управлявал тези 68 500 долара във фонда си (а той най-вероятно го е направил), въз основа на средната доходност от 19.7% в годините от основаването на Birkshire Hathaway, от 1964-та година до днес.

А голямото си състояние инвеститорът е натрупал благодарение на това, че е спестявал ненужни разходи, а спестените от това пари са се "умножили" хиляди пъти през годините. А колко ли по-беден щеше да е Бъфет, ако си беше купил частен самолет през далечната 1960-та година, когато си купува имота? Отговорът е най-вероятно с няколко милиарда долара, по-беден...

Експертите припомнят, че забогатяването върви ръка за ръка със спестовността. А веднъж изградени подобни навици е трудно да бъдат променени, дори и след като хората натрупат сериозно състояние.

Илън Мъск - обича всичко да е планирано до минути

Илън Мъск безспорно е една от най-противоречивите личности в света на бизнеса. Гениалният инженер има много странни навици. Може би един от най-значителните такива обаче е манията му всичко да е планирано изключително прецизно през деня. Колко точно? В рамките на минути! И по-точно - той си прави график, като разбива деня на петминутни интервали. Успех, ако искате да си направите изненадваща среща с него.

Успешните инвеститори правят конкретни планове за постигане на целите си и след това следват тези планове. Те също периодично преразглеждат своите цели. В реалния живот нашите нужди се променят, обстоятелствата се променят, знанието се развива. Преосмислянето на вашите цели и работата за постигането им трябва да се превърне в редовна част от живота ви. И дори да не се вманиачавате в плановете си, както Мъск, определено малко планиране може да Ви е само от полза.

Стенли Дръкенмилър - откровен до болка

Един от най-великите инвеститори на всички времена, който малко остава в сянката на друг популярен инвеститор-милиардер, за който е работил по-рано в кариерата си.

Дръкенмилър казва, че е бил хванат неподготвен от туитовете на Тръмп, защото не е смятал, че китайската сделка ще се провали. Той заяви, че е променил инвестициите си преди месец, защото не е искал да инвестира в тази среда и че инвеститорите е по-добре да изчакат по-добри възможности.

"Така че аз мисля, че ако сте сигурни в дългосрочната си гледна точка и способността си да печелите пари, това не е добра среда, за да можете да залагате капитала си." каза Дръкенмилър.

Гениалният инвеститор е известен с това, че използва инвестиционен стил отгоре-надолу, който включва търговия с много бичи или много мечи позиции въз основа на макроикономически тенденции, нещо, което той очевидно намира и в наши дни.

"Не мога да правя вече 30% годишно и не мога да вземам такси. Това е депресираща среда", заяви Дръкенмилър в друго свое интервю.

Няма как да не спомена и един от най-известните цитати на Дръкенмилър, с който той става много популярен, заради своята откровеност.

"Първото нещо, което чух, когато влязох в този бизнес, не от моя ментор, е че биковете правят пари, мечките правят пари, а прасетата ги колят. Тук съм, за да ви кажа, че аз бях прасе. И дълбоко съм убеден, че единственият начин, за да реализираш дългосрочна възвръщаемост в този бизнес, е да си прасе. Смятам, че диверсификацията и всички други неща, на които ни учат в бизнес-училищата днес, най-вероятно са най-подвеждащото нещо. Ако погледнете към великите инвеститори, колкото и различни да са те - Уорън Бъфет, Карл Айкън, Кен Лангон, те са много концентрирани в залозите си. Те виждат нещо, подходящо за инвестиции, и залагат и къщите си на него. Това е и моят начин на инвестиране. Такива възможности обаче, се виждат относително рядко - може би веднъж, или два пъти в годината... Основната грешка според мен, която 98% от портфейлните мениджъри или индивидуалните инвеститори правят е, че те имат усещането, че трябва да са на пазара непрестанно. Ако наистина видите изключителни възможности за инвестиции, то трябва да сложите всички яйца в една кошница и после трябва да следите тази кошница много внимателно...", коментира Стенли Дръкенмилър, по време на инвестиционна конференция в Ню Йорк, през януари на 2017-та година.

Джордж Сорос - признава грешките си

След като споменах името на Сорос, няма как да го подмина. Той се отличава с уникалната способност да разпознава регионални и глобални трендове и да залага на тях с много детайлни и ливъриджни стратегии. Много често Сорос се проявява като краткосрочен спекулант, който прави особено големи по размер залози за настъпването на определено събития. Пример за това, бе миналогододишния залог на инвеститора за понижение на щатските индекси. Той направи това разбира се на ливъридж и използвайки сложна система от финансови деривати.

Сорос обаче, е изключително гъвкав и адаптивен, което всъщност му е помогнало да натрупа и съхрани богатството си. С годините, той се е научил да разпознава моментите, когато греши и да се учи от грешките си. След като осъзнава грешката си и след една значителна загуба от късия си залог на щатските индекси, Сорос не се покелебава да приключи с късите си позиции, вместо да се заинати, по подобие на някои инвеститори (визирам Бил Акман и историческата му инвестиция във фармацевтичната компания Valeant). Както самият той казва "Най-големият ми учител са грешките ми".

Сорос е привърженик на теорията за хаотичност на финансовите пазари и това, че те са зависими от професионалните и индивидуалните трейдъри, които купуват, или продават активи на тях. Да капитализира от емоциите и въздействието на емоциите върху инвеститорите, е нещо, което Сорос прави много добре и то от много време насам.

Инвестиционният модел на Сорос обаче, е труден за прилагане и следване, заради сериозния емоционален момент и импулсивни и хаотични решения, на който се базира. Тоест, за разлика от Бъфет, Сорос няма ясни инвестиционни правила, които да следва и които и индивидуалните инвеститори да заимстват от него.